Зелени сенки, Бял кит [bg]

Гмурнах се обратно в леглото с намерението да потъна сред завивките докъм девет, когато телефонът звънна около двайсет пъти, принуждавайки ме най-сетне да се пресегна опипом и да вдигна слушалката.

— Буден ли си? — попита гласът на Рики.

— Дремя още.

— Да ти се обадя по-късно?

— Не, не, звучиш така, сякаш въпросът е спешен.

— Как позна? Виж как стоят нещата. Снощи в бъркотията някой поканил компанията от кръчмата на Фин на тържеството и те нахлуха като рояк скакалци. За нула време видяха сметката на кашоните с евтиното шампанско, после довършиха и скъпото, изсмукаха брендито, пресушиха шерито и накрая поканиха всички лордове и дами да продължат веселбата при Фин. Междувременно господин Хикс изчезна. Намерихме го едва преди малко в конюшнята. Отказва да стане, освен ако веднага не го качим на влака за Белфаст. Каквото остана от тортата го смесихме със сгурията от печката, за посипване на пътечките в градината. Конете чакали до никое време и после се прибрали по домовете си сами. Някои от хрътките са се разбягали, други спят в конюшнята при преподобния. Мисля, че мярнах лисицата сутринта пред кухнята, да лочи мляко от паничките на котките. Те, като видели колко е изтощена, й позволили. Джон е в леглото и се гърчи, не знам дали от болка, или за упражнение. Поне спря да крещи и да описва състоянието си. Аз сега си лягам до другата седмица. Джон заръча да препишеш преследването на Кита, независимо дали има преследване, или не. Лиза първо молеше, а сега вече настоява за самолетни билети до Рим… впрочем, ето я и нея.

— Добро утро — промълви слаб, далечен глас.

— Лиза! — извиках аз с фалшив ентусиазъм.

— Исках да те питам само едно.

— Питай, Лиза.

— Тя кихна.

— Къде… — каза тя и замлъкна. После довърши изречението си. — Къде е Том?