Зелени сенки, Бял кит [bg]

Самолетът от Лондон пристигна със закъснение. Докато кацне, аз вече бях направил три посещения до тоалетната, което иде да покаже колко чаши бира бях обърнал, чакайки.

Джон ми помаха с патериците си от стълбичката и едва не се изтърколи надолу в нетърпението си да стигне по-бързо до мен. Понечих да му помогна, но той замахна да ме цапардоса с тях, придвижвайки се бързешком на гигантски скокове, като някой, роден и отгледан като състезател на патерици. При всеки шампионски скок надаваше вопъл, отчасти от болка, отчасти от въодушевление:

— Това е то, животът винаги те учи на нещо ново. Искам да кажа, ако малко се разсееш, господ те подритва отзад. Никога не съм падал така. Беше като в забавен каданс, все едно прехвърляш водопад или се спускаш по бързей насън — знаеш как е, всеки кадър спира за миг, тъй че можеш да го разгледаш. В един момент задникът ти е във въздуха, в следващия — гръбнакът, прешлен по прешлен, после плешките, вратът, темето, а долу под теб е конят; можеш да видиш и него, сякаш всичко е заснето на филм с трийсет кадъра в секунда, но с перфектна яснота и известно забавяне, така че ти и конят сякаш танцувате валс във въздуха. И цялата сцена трае към половин час, но разделен на секунди. Действието се ускорява едва когато удариш земята. Господи, тогава можеш да чуеш как цялата ти арматура пращи — костите и сухожилията, искам да кажа. Разхождал ли си се някога из зимна гора? Клоните на дърветата са толкова отрупани със сняг, че чак ще се прекършат! Самите стволове се напрягат и стенат. Помислих, че скелетът ми ще се натроши и ще се посипе на парчета вътре в кожата. Бам! Следващото, което осъзнах, бе, че ме карат към моргата. Не натам, викам им, обръщайте колата! Оказа се, че било линейка, а аз я взех за катафалка. Но хайде, размърдай се малко, аз тичам по-бързо от теб. Надявам се да не се пльосна ей сега в някоя конвулсия, че тогава ще се видиш в чудо. Мятам се като шаран на сухо, бръщолевя на различни езици, а пред очите ми играят звезди от болка. Страхотия! Къде е Том?