Зелени сенки, Бял кит [bg]

Той остави едната от патериците си да падне. Разнесе се чудесен трясък и ехтящо трополене.

— Том и Лиза, вземате ли се един друг за съпруг и съпруга! — провикна се свещеникът.

Това беше краят! Никой не чу изстрели, нито видя рани и кръв. Три дузини гърла въздъхнаха едновременно. Преподобният захлопна кориците на своята пълна предимно с празни страници унитаристка библия, а зяпачите от селото и кръчмата отскочиха от прозорците като ударени от гръм, за да избягнат прякото попадение от хвърлящите мълнии очи на Том, до когото Лиза, все още гледаща в земята, бавно възвръщаше кръвообращението в пламналите си бузи. Отчето се завтече за шампанско. По някакво чудо, което никога не ще намери своето обяснение в Ирландия, кашоните с евтините бутилки отново се бяха озовали отгоре.

— Не от това! — сгърчи лице преподобният, преглъщайки. — От другото, за бога! — и тикна чашата си обратно.

Едва когато оплакна уста и гърло с истинската стока, духът му се възвърна, а в очите му заиграха искрици.

— Добра работа, човече! — викна той на Том. — Да пием по този повод!

Надигна се гора от ръце с празни чаши.

— Дами, господа, моля ви! — намеси се Джон, напомняйки им добрите маниери. — Към шампанското има и торта!

— Джон, не! — промълви сепнато Рики, но вече бе твърде късно. Всички обърнаха гладен взор към сватбения сладкиш, търпеливо чакал своя миг, събирайки прахта вече осем дни.

Джон размаха ножа с кръвожадна палаческа усмивка. Лиза го пое така, сякаш току-що го бе извадила от гърдите си и се канеше отново да го вкара там. Но вместо това се обърна и се приведе над самотната, очакваща торта. Аз се приближих, наблюдавайки как над глазурата се издига облак прашинки, вдигнат от дъха й.

Тя заби острието.

Тортата отвърна с безмълвна съпротива.

Не поддаде, не се разряза, показа само лека склонност да се пука и троши.

Лиза замахна отново и във въздуха полетяха трохи. Тя кихна и нанесе пореден удар. В крайна сметка успя да я нащърби на четири места. И тогава започна касапницата. С яростно, почервеняло лице, сграбчила ножа в две ръце, тя се впусна в опустошителна атака. Разхвърчаха се още прах и късчета глазура.

— Да му се не види, тази торта прясна ли е? — попита някой.

— Кой се обади? — извърна се Том.

— Не бях аз — увериха го няколко гласа.

— Дай ми това! — дръпна той ножа от ръцете на Лиза. — Ето как се прави!

Този път полетяха шрапнели. Тортата се пропука под ударите му и скоропостижно бе разсипана по чиниите сред ужасяващо дрънчене.

Щом ги получиха, мъжете в червени сака и жените в прилепнали черни жакети се вторачиха в съдържанието им — изпотрошени зъби от някога прекрасна усмивка, съсипана от старостта.

Някои дори ги подушиха, но никакъв дъх или аромат не се вдигаше от разтрошения блат и насечената бяла глазура. Животът отдавна ги бе напуснал.