Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Ти чу ли дали… — каза Том зад гърба ми.

— Дали какво?

— Чу ли дали… господин Хикс ни обяви за мъж и жена?

— Мисля, че да.

— Как така мислиш? Направи ли го, или не?

— Общо взето.

— Общо взето? — извика Том. — Отче…? Към края на церемонията…

— А, да. Съжалявам, ако това с греха е дошло в повече…

— Отец Хикс, вие казахте ли, или не казахте „Обявявам ви за мъж и жена“?

— Е, може и да съм пропуснал. — Преподобният смръщи чело и сръбна още една глътка. — Лесно е да се поправи. Ето, обявявам ви за мъж и жена. А сега вървете и продължавайте да съгрешавате.

— Отсега не съгрешавайте! — поправи го Том.

— Правилно — рече отец Хикс и се плъзна сред тълпата.

— Това ми хареса — кихна щастливо Лиза. — Вървете и продължавайте да съгрешавате. Надявам се днес да си легнем рано. Пратих да упоят лисицата, та ловът да свърши по-бързо. Наистина ли ще се качиш да яздиш след всички тези чашки?

— Бяха само шест — каза Том.

— Мамка му, аз пък мислех, че са осем. Все едно, наистина ли ще можеш да яздиш проклетия кон пиян?

— В отлична форма съм. И никога по-рано не съм те чувал да ругаеш. Защо тъкмо днес?

— Отец Хикс в своята проповед каза, че и без това идва краят на света. Да ти помогна да се покатериш на жребеца си?

— Няма нужда, скъпа — рече Том и се засмя, защото хората наоколо слушаха.

После с огромно достойнство закрачи към коня, метна се с размах в седлото и през стиснати зъби процеди:

— Чашата за изпроводяк!

— А, да. — Лиза се обърна, за да намери Рики със сребърния, пълен с вино бокал.

— Внимание! — обяви Рики. — Сега булката ще подаде на младоженеца чашата за изпроводяк!

Лиза замахна толкова енергично, че виното се разплиска по бричовете на Том. Той я изгледа отгоре, като лицето му постепенно се наля с кръв до цвета на аленото му сако, взе чашата и я обърна на един дъх. Гостите изръкопляскаха и започнаха също, олюлявайки се, да се качват по седлата. Джон ми метна патериците си и дръпна рязко юздите на своя кон, който се дръпна уплашено.

— Джон, ти няма да ходиш на лова! — викна Рики.

— Ще ходя, и още как. Хлапе, щом се кача, подай ми патериците!

— За какво са ти там? — попитах.

— Ще ми потрябват, като падна. — И той се заля в такъв гръмогласен смях, че конят се изправи на задните си крака, ужасен от клоунадата.

— Джон, за бога! — примоли се Рики.

В този момент Джон се олюля. Онова, което го спаси от смъртоносната езда, бе спазъмът, връхлетял го като изстрел в гърба. Той падна и се загърчи, а ние го наобиколихме да гледаме. Щом видя надвесените над себе си лица, той започна да обяснява: