Зелени сенки, Бял кит [bg]

Том и Лиза се смяха толкова много, че трябваше да се уловят един за друг, опрели глави на раменете си, давещи се и останали без дъх.

Вече късно вечерта Джон повика готвача да се покаже на вратата на кухнята.

Цялата компания го посрещна с бурни аплодисменти. Удивен, той сви рамене, кимна и се прибра обратно.

Докато Джон плащаше сметката, Том много бавно произнесе:

— Е, добре. Не е яздила в дамско седло.

— Надявах се да го кажеш, Том — отвърна другият, като изпусна дълга струя дим, оставяйки бакшиша. — Надявах се да го кажеш.

Вечерта преди голямата ловджийска сватба Майк и аз взехме господин Хикс, унитаристкия свещеник, и го откарахме в Килкок.

По пътя до колата той намери да каже нещо хубаво за Дъблин. На излизане от Дъблин взе да хвали околностите и река Лифи, а щом поехме през зелените поля, красноречието му наистина се разпали. Изглеждаше, че за него не съществува никакъв кусур или забележка по отношение нито на това графство, нито на следващото. Или дори да ги имаше, той предпочиташе да не ги забелязва и вместо тях да набляга на прелестите. Ако имаше достатъчно време, сигурно щеше да ги изброи до една. Но ловджийската сватба вече наближаваше, заливайки всичко като морска пяна по утринен бряг, и той трябваше да прехвърли цялото внимание на присвитата уста, острия червен нос и сълзливите си очички върху нея. Щом под колелата ни зашумоля чакълът на алеята пред къщата, се озърна и рече:

— Слава богу, че няма луна. Колкото по-малко хора ме видят да пристигам, толкова по-добре!

— Утре целият ще ви гледа от прозорците си — отбелязах сухо, — как провеждате езическата церемония и редите богохулни речи.

Преподобният се смръзна като статуя, изсечена от лунен камък.

— Най-добре ми намерете една бутилка — изхриптя — и ме слагайте в леглото.