Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
При император Каракула (211-217 г. от н.е.) златното съдържание било намалено още повече (до 5,5 г), след което била въведена заместваща монета, наречена солидус, само с 4,5 г злато. По времето на Диоклециан в денария има следи от сребро, колкото да се покрие бронзовата сърцевина. То изчезвало доста бързо при употребата на монетите, което слага край на денария като сребърна монета. Проинфлационните политики се засилват през трети и четвърти век. Императорите правят заблудени опити да скриват инфлацията с налагане на ценови контрол върху основните стоки.
Пазарните сили се стремят да приспособят цените нагоре в отговор на обезценяването на валутата. Ценовите тавани обаче пречат на това приспособяване и така за производителите става неизгодно да произвеждат. Производството блокира до издаването на нов едикт за освобождаване на цените нагоре.
С това сриване стойността на парите, дългият процес на смъртен упадък на империята води до цикъл, който може да изглежда познат на днешните читатели. Орязването на монетите понижава реалната стойност на ауреуса и повишава предлагането на пари, което позволява на императорите да продължават с неразумните разходи. В края на краищата, това води до инфлация и икономическа криза, която заблудените императори опитват да преборят с ново орязване. Фердинанд Липс резюмира този процес с урок към днешните читатели:
За днешните икономисти кейнсианци, както и за днешното поколение инвеститори ще е интересно, че макар римските императори трескаво да са опитвали да „управляват“ икономиката, са успявали единствено да влошават нещата още повече. Приемани са закони за контрол на заплатите и цените, както и за платежните средства, но това прилича на опит да спреш прилива в океана. Бунтове, корупция, беззакония и безмозъчна мания за спекулации и хазарт поглъщат империята като чума. Когато парите са толкова ненадеждни и обезценени, спекулациите в суровини стават много по-атрактивни от произвеждането им.[27]
Дългосрочните последици за Римската империя са опустошителни. Макар че до втори век от н.е. Рим не би могъл да бъде характеризиран като напълно развита свободна пазарна и капиталистическа икономика, защото са налице множество правителствени ограничения върху икономическата дейност, с аурелиуса той все пак успява да създаде най-големия пазар в човешката история, с най-тясното и най-продуктивно разделение на труда, известно дотогава.[28] Гражданите на Рим и големите градове се снабдявали с основни продукти чрез търговия с далечни кътчета на империята. Това обяснява новия просперитет и опустошителния срив, който претърпява империята, когато рухва съществуващото разделение на труда. С увеличаване на данъците и когато инфлацията направила контролирането на цените неприложимо, градските жители започнали да бягат на празни парцели земя. Там поне биха имали шанс да живеят самодостатъчно, така че липсата на доход да им спести необходимостта да плащат данъци. Сложната цивилизационна постройка на Римската империя и широкото разделение на труда в Европа и Средиземноморието започнали да се рушат, а гражданите ѝ се пръснали и заживели в изолация, като самоиздържащи се селяни, които скоро ще станат закрепостени към именията на феодални господари.
Византия и безантът
Император Диоклециан завинаги свързва името си с фискалните и монетарни машинации, които прави. По негово време империята достига дъното. Година след като той абдикира обаче, юздите на империята поема Константин Велики и обръща съдбата ѝ, като въвежда икономически отговорни политики и реформи. Константин, който е първият християнски император, се ангажира да поддържа златното съдържание на монетата солид на 4,5 г, без да го орязва или намалява. През 312 г. се заема с добив на големи количества злато. Мести се на изток и основава Константинопол на мястото, където се срещат Европа и Азия. Така поставя началото на Източната римска империя, която приема солида за своя монета. Докато Рим продължава да се срива в икономическо, социално и културно отношение, за да се разпадне окончателно през 476 г., Византия оцелява 1 123 години, а солидът става най-дълго използваната сигурна валута в човешката история.
При поддържането на целостта на солида, наследниците на Константин превръщат монетата в най-познатата и широкоприета валута, която става известна като безант. Докато Рим гори под властта на фалирали императори, които повече не са в състояние да плащат на войниците си, защото валутата им се е сринала, Константинопол процъфтява и просперира още много столетия, благодарение на отговорните фискални и монетарни политики. Докато вандали и визиготи опустошават Рим, Константинопол остава заможен и свободен от нашествия столетия наред. Както и при Рим, упадъкът на Константинопол започва едва след като владетелите му се изкушават да обезценяват валутата – процес, който според историците е започнал по времето на Константин IX Мономах (1042-1055).[29] Заедно с обезценяването на валутата идват фискалният, военният, културният и духовният упадък на империята, която се бори мъчително с все по-дълбоки кризи – до превземането ѝ от османците през 1453 г.