Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Докато прекосяваше тъмното помещение, Пени видя силуета на захвърлена на пода настолна лампа. Водена от любопитство да разбере какви поражения още бе нанесъл, включи осветлението и дъхът й секна.
В стаята цареше хаос. Изглеждаше така, сякаш в нея бе избухнала бомба. Впечатлението се подсилваше от кървавите петна, размазани по целия под.
— О, не — измърмори тя.
До утре килимът щеше да бъде съвсем похабен… освен ако някой не го почистеше веднага.
Представи си реакцията на Джо на следващата сутрин, когато ще види последиците от действията си, и изстена. И без това бе съкрушен от смъртта на един от хората си. Не беше необходимо да се изправя и срещу това, още повече че със сигурност щеше да страда от тежък махмурлук. Значи не й оставаше друг избор.
С тежка въздишка, Пени разкърши рамене и тръгна към кухнята, за да търси почистващ препарат.
Джо имаше чувството, че в очите му забиват игли. Оказа се, че това е просто проврял се през щорите слънчев лъч. Той изстена и се обърна към стената. Но дори от това леко движение усети остра болка в главата и в стомаха му се надигна порив за повръщане.
О, господи! Какво си беше причинил!
Поне беше на сигурно място, в собственото си легло, макар и облечен с дрехите или поне с част от тях.
Колко ли беше часът? Примигна и погледна часовника. Бяха му необходими няколко секунди, за да установи, че е вече следобед, а ако трябваше да бъде поточен — минаваше три. Мили боже! До кога беше стоял снощи? Опита се да си припомни, но съзнанието му беше съвсем празно.
Внимателно, за да не движи излишно пулсиращата си глава, стана от леглото и тръгна към тоалетната. Навсякъде по пода имаше кървави петна. Ризата му киснеше в обагрена в червено вода.
С изумление огледа превръзките на дясната си ръка. Загледа се в огледалото и откри, че има и трета, над веждата. Наведе се напред, за да разгледа по-добре отражението си. По дяволите, добре се беше наредил.
Тогава през съзнанието му премина бегъл спомен, който повлече след себе си още един и още един, докато в паметта му се оформи неприятна картина. Той изруга яростно.
Лейтенантът от съседната къща. Снощи тя беше тук. Проми раните на ръцете и над окото му и през цялото време му говори със спокоен, уверен тон. И беше задавала въпроси. Много въпроси. Притисна с длан челото си и отчаяно се опита да си спомни. Какво бе успяла да изтръгне от него?
По дяволите, последното, от което имаше нужда, бе някой да открие кой е всъщност. Пресата вече душеше наоколо и изгаряше от желание да публикува историята му. Истинските морски тюлени умееха да пазят тайните си. Ами ако жената просто жадуваше за малко слава и лесни пари? Какво би й попречило да го изложи?
Обзет от паника при тази мисъл, Джо наплиска лицето си със студена вода, после си изми зъбите и потърси в шкафчето лекарство против болката.
Едва потискаше негодуванието си. Достатъчно му беше съмнението, че с решението си да заеме мястото на Харли бе причинил смъртта на деветнайсет души. Господи, нямаше нужда пресата да му задава въпроса дали се чувства виновен. Затръшна вратата на шкафчето с повече сила, отколкото беше необходимо.
Очевидно трябваше да се изправи лице в лице със своя ангел спасител и да установи какво бе успяла да научи.
Беше прекосил всекидневната до половината, когато го порази ново откритие — килимът под краката му беше мокър. Някой го беше прал. Из цялата стая се носеше миризмата на почистващия препарат.
Погледът му бързо се стрелна към кухнята. Сигурен беше, че не я е оставил в този вид, с излъскани до блясък повърхности.
Снощи тя беше шетала из дома му, сякаш му е съпруга или нещо подобно. Бе имал намерение първо да закуси или по-точно казано да обядва, ала гневът му напираше неудържимо и бе немислимо да сложи и хапка в устата си.
Искаше обяснения, и то веднага.
Пени се поспря на стълбите на верандата, за да се порадва на плашилото в човешки ръст, което току-що бе измайсторила. По някакъв весел и тържествен начин то напомняше, че празникът Вси Светии е само след седмица. Единственото, което й трябваше още, бяха кратунки и няколко тикви, които да добави като украса към растящите до всяко стъпало хризантеми.
— Трябва да поговорим.
С лек вик от уплаха, тя се извърна и видя съседа си, застанал само на няколко крачки от нея. Мили боже, откъде се беше появил? Притисна с ръка сърцето си и си даде сметка, че пулсът й няма да се нормализира в присъствието на този мъж. Съвсем трезвен и на дневна светлина, той изглеждаше десетократно по-опасен, по-силен и… Господ да й е на помощ… по-привлекателен от всякога.