Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Споменът за целувката му я стопли като слънчев лъч.
— Разбира се — каза с пресилена усмивка. Измъчваха я множество въпроси, най-вече каква част от случилото се миналата нощ си спомня и какво точно бе дошъл да обсъжда с нея. — Защо не влезете?
Джо беше забелязал съседите, излезли да се порадват на приятния съботен ден, затова прие поканата с леко кимване.
Тя го поведе през антрето направо към кухнята.
— Да ви предложа чаша сайдер? — предложи с надеждата да даде приятелски тон на разговора.
— Не съм дошъл на гости — отвърна той и скръсти ръце пред гърдите си.
Пени си пое дълбоко дъх и се обърна към него. Той стоеше разкрачен, една глава по-висок от нея, с изкривено от гняв лице, между очите му се образуваше дълбока бръчка. Единственото, което й оставаше, беше да прикрие обзелия я страх.
— Е, добре. С какво мога да ви бъда полезна?
— Снощи нахълтахте в дома ми — обвини я тихо и цялото му тяло се напрегна. — Как влязохте?
— Знам къде държите резервния ключ — беше го върнала на мястото му, преди да се прибере. — От шума, който се чуваше зад вратата, бях сигурна, че сте ранен, сър. Извинявам се, че се намесих без разрешение.
Тъй като той очевидно нямаше намерение да се държи като добър съсед, тя се върна към характерния военен стил.
При тази преднамерена официалност Джо присви очи.
— А не ви ли мина през ума, че може би бих предпочел да бъда сам?
Тя се замисли върху тази възможност.
— С цялото ми уважение, сър, вие не бяхте в състояние да прецените какво предпочитате.
Ярост проблесна в дълбокия му зелен поглед.
— В какво състояние се намирам в собствения си дом, не е ваша работа, лейтенант — изръмжа той, обръщайки се към нея с офицерския й чин.
— Тъй вярно, сър — отвърна тя, като потисна страха си. — Но физическото ви здраве е моя работа точно толкова, колкото и на всяко друго медицинско лице в армията — опита се тя да придаде на инцидента по-общ характер.
Джо я огледа преценяващо от горе до долу.
— Ако споменете за случилото се снощи пред някого — закани се той, като изричаше отчетливо всяка дума, — ще се сбогувате с кариерата си. Ясно ли е?
Объркана, Пени започна да търси причината за тази заплаха. От какво, за бога, се страхуваше той? Че ще го обвини в неприлично поведение? Дали си спомняше, че я беше целунал?
— Напълно ясно, сър — загледа се в лицето му с надеждата да открие отговора. После, изпълнена с възмущение, прибави, че изобщо бе могъл да допусне подобно нещо за нея: — Може би следващия път няма да бъдете толкова шумен, за да не ми дадете основание да се меся в личния ви живот.
Лека руменина плъзна по страните му и младата жена се почувства по-добре.
— Не знам каква игра играете — опита се той да прикрие смущението си, — но си губите времето.
— Не играя никаква игра — сопна се тя, като умишлено пропусна почтителното «сър».
Думите й го накараха да се поколебае. Беше очевидно, че се опитва да я разбере.
— Почистили сте килима ми — продължи все така обвинително.
— Признавам.
— Защо?
Наистина ли искаше да му отговори честно?
— Защото реших, че вече сте преживели достатъчно.
Изведнъж изражението му стана свирепо. Направи няколко крачки към нея, а тя уплашено заотстъпва назад.
— Оставете ме на мира! — процеди през зъби. — Нямам нужда някаква любопитна съседка да се рови в живота ми!
Пени беше толкова засегната от израза «да се рови», че не можа да съобрази какво да каже. През лицето му мина сянка на неувереност, преди да се извърне рязко и да тръгне към вратата, която тихо хлопни след него.
Бяха изминали едва пет секунди, преди тропот от тичащи крака да наруши тишината.
— Боже мой! — Офелия се втурна като фурия в кухнята и сграбчи ръката на сестра си: — Това твоят морски тюлен ли беше? За кого се мисли, че ти говори по този начин?
Пени се отърси от вцепенението си и мигом бе обзета от ужас при мисълта, че Лия е чула всяка дума от разговора й с командир Монтгомъри.
— Не се тревожи за това — каза твърдо. — Той не ме заплашваше. Просто бранеше територията си.
— Как така не те заплашваше? — извика Лия. — Нали чух какво ти наговори. Заяви, че ще съсипе кариерата ти. И за какво? Само защото си превързала раните му и си почистила килима.