Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Нека ви помогна — повтори Пени и продължи борбата да го изправи на крака. — Станете, сър, преди да сте изцапали целия килим.
За момент той се задържа прав, но веднага след това започна да се свлича отново, затова й се наложи да го прихване под мишниците и поеме цялата му тежест.
— Къде е банята? — попита с желание да се отдалечи колкото може повече от разпилените стъкла.
— Отзад.
Оказа се, че отсреща в коридора наистина има врата.
— Е, добре, да вървим да ви почистим.
Като хем го влачеше, хем го носеше, Пени се отправи нататък. Беше й невъзможно да не усети колко топло, едро и стройно е тялото му, отпуснато върху нея.
— Пазете очите си — предупреди го, когато отвори вратата и затърси ключа за осветлението.
Докато стреснато оглеждаше стаята, той смръщи лице от болка и тихо изстена.
Господи, бяха се озовали спалнята му.
Никога не беше виждала толкова огромно легло. Беше покрито с дебела черна завивка, която чудесно се вписваше в цялостния интериор, решен в черни и зелени геометрични мотиви. Мебелите бяха в скандинавски стил, с излъскани до блясък гладки повърхности.
Джо веднага се запрепъва към широкия приканващ креват.
— О, не, не тук — препречи пътя му тя и го затегли натам, където предполагаше, че е банята.
Когато най-сетне успя да го вкара в нея и да светне лампите, забеляза, че лявата му ръка кърви обилно. Значи все пак беше събирал стъклата. Но дали, преди да си нарани веждата или след това?
Подпря го на страничното шкафче и с периферното си зрение забеляза тъмночервените тапети, мраморната мивка и красивите месингови кранчета.
— Сега ми позволете да погледна.
Наведе главата му над умивалника и протегна шия, за да огледа разреза над веждата. Оттам продължаваше бавно да се процежда тънка струйка. А през цялото време от пръстите на дясната му ръка кръвта капеше направо на облицования с плочки под.
— Първо ще се погрижим за ръката — реши тя и пусна водата.
— Какво се е случило? — запита учудено той, оглеждайки отражението си в огледалото. Докосна раната и веднага се намръщи от болка. — Оу!
— Помогнете ми малко, сър — нареди Пени рязко.
Пъхна ръката му под струята и отсипа от течния сапун, който намери върху рафта. Нямаше как да не забележи множеството мазоли и пресни белези. Възможно ли беше да е получил тези наранявания при автомобилна катастрофа? Но как? Като е помагал на някого да се измъкне от колата?
— Усещате ли стъкла в пръстите си?
— Не.
Тя сграбчи няколко салфетки и ги притисна към разрезите.
— Чувствам се глупаво — призна той.
После затвори очи и се олюля. Жената бързо го прихвана през кръста.
— Не падайте отново, сър. Искате ли да седнете?
— Да.
Пени му помогна да се настани върху седалката на тоалетната.
— Сега притискайте ръката, докато се погрижа за веждата ви.
Наситеният дъх на уиски би могъл да запали цяла кутия кибрит. Но странно, това не й беше неприятно. Просто се почувства леко замаяна.
Намокри чиста кърпа и внимателно избърса кръвта от лицето му, докато той седеше в безмълвно вцепенение.
— Май ще се наложи да се направят няколко шева — изкоментира тя, като се стараеше да не обръща внимание на силното му обаяние. — Разрезът е доста дълбок.
— Никакви лекари — отсече Джо, достатъчно адекватен да заяви волята си.
Пени сви неодобрително устни, но се отказа да спори. Ако не се обработеше професионално, раната щеше да остави голям белег, но в сравнение с обгорената му буза кой щеше да го забележи?
— Предполагам, нямате домашна аптечка…
Млъкна по средата на изречението, защото той се стовари с цялата си тежест върху нея и зарови нос в острото деколте на халата й.
Сърцето й подскочи. Само в най-безумните си фантазии си бе представяла как съседът й се притиска към гърдите й. Улови лицето му с длани и го повдигна насила.
— Имате ли домашна аптечка? — повтори твърдо.
Дълбокият му зелен поглед се фокусира с усилие върху устните й.
— Под мивката.
— Стойте неподвижно — нареди тя. — Не мърдайте. — После затърси с една ръка и успя да измъкне кутия с нарисуван червен кръст. Прегледа съдържанието й и установи доволна, че е добре заредена. С ъгълчето на окото си забеляза, че морският тюлен оглежда тялото й в безформения халат.
— Как влязохте тук? — попита той, сякаш внезапно изтрезнял.
— Да не говорим за това сега — делово предложи Пени. — Стойте мирно, за да ви превържа.