Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Докато нагласяше превръзката, тя успя да разгледа обгорялото място на бузата му.
— Как получихте това?
— Шрапнел — отвърна Джо, без да се замисли.
— Значи не е било автомобилна катастрофа? — продължи тя.
Знаеше, че това не й влиза в работата. Но единственият начин да го утеши беше да разбере какво е преживял.
— Не — кратко отсече той и погледът му отново стана стъклен.
Пени усети, че в съзнанието му нахлуват мрачни спомени и се зачуди как би могла да ги прогони. Може би ако го накараше да ги сподели…
— Дайте да погледна пръстите ви — докато обработваше раните, се осмели да подхвърли: — Май сте имали доста тежък ден.
В зачервените му очи плуваха сълзи.
— Да.
— Къде ходихте тази сутрин? — продължаваше колкото може по-ведро тя.
Мълчанието продължи толкова дълго, че вече не очакваше отговор, когато той каза глухо:
— На погребение.
Дъхът й спря от болката, изписана върху лицето му.
— Кой е починал? — попита го съчувствено.
— Един от хората ми.
— Съжалявам. Трябва да е било ужасно за вас.
Той преглътна с усилие. За неин ужас от очите му бликнаха сълзи, а той беше прекалено пиян, за да се срамува от тях. Съчувстваше му от цялото си сърце. Трябваше да се досети, че Могъщия Джо е човек, който би приел смъртта на един млад тюлен твърде лично.
— На колко години беше? — искаше да го окуражи да сподели болката си.
— Около… двайсет — отвърна той и продължи да хлипа.
— Още съвсем дете… — каза Пени и за свое учудване установи, че гали меката му, кестенява коса.
— Да.
В този момент мъжът стреснато осъзна, че лицето му е мокро, и с рязък жест изтри сълзите.
— По дяволите! — изруга смутен, че е проявил слабост пред нея.
— Защо не поспите малко? — предложи тя. — Може би сутринта ще се почувствате по-добре. Къде държите пижамата си? — попита, като оглеждаше изцапаната с кръв риза.
Въпросът й като че ли го обърка.
— Кое?
— Пижамата ви — повтори Пени и погледна към закачалката на вратата на банята.
— Нямам пижама — отговори Джо и понечи да се надигне.
— О! Както и да е, не можете да спите с това.
Тя бързо започна да разкопчава копчетата. Потискаше трепета от възможността да се наслади на голите му рамене. Отдолу той носеше тениска без ръкави, която очертаваше мускулестото му тяло и го правеше да изглежда като супергерой или мъжа от мокрите сънища на всяка жена.
Пени напълни мивката със студена вода и накисна в нея ризата и окървавената кърпа.
— Да ви оставя ли сам за малко?
— И за какво? — изгледа я накриво той.
— Няма значение — пламна тя. — Сега ще ви сложа да си легнете.
Помогна му да се изправи и като го придържаше здраво за лакътя, го поведе към огромното легло. Той бе потънал в мълчание. Очевидно се чувстваше неловко. Пени отметна завивката и го подкани:
— Хайде.
Той се подпря с една ръка на матрака, но тъй като все още му се виеше свят, залитна и се хвана за нея, за да запази равновесие.
В следващия момент тя се озова върху него за втори път тази нощ. Ала сега Джо не се бореше. Вместо това изстена от болка и силно впи пръсти в рамото й.
— Добре ли сте? — попита го уплашено.
— Не мърдайте — помоли я и затвори унесено очи.
Пени остана неподвижна, стараейки се да не му причинява повече страдания, но нямаше как да не отбележи, че лежи просната върху силното мъжко тяло, все едно са любовници.
Хватката му се разхлаби и той въздъхна, сякаш спазъмът беше преминал.
— Лека нощ, сър — прошепна, като мислеше, че вече е заспал.
Той се извърна без предупреждение на една страна, придърпа я в прегръдките си, улови с една ръка лицето й и сведе устни към нейните.
Тя не направи нищо, за да му попречи, и си открадна един миг на екстаз, в който да прецени дали копнежът й по този мъж е оправдан. Настойчивостта му я остави почти без дъх. Джо пъхна език в устата й и започна да я целува със страст, която би могла да отведе към едно-единствено нещо. Пени усети адреналинът й да се покачва. Знаеше, че съвсем скоро ще трябва да го отблъсне.
Ала наситеният с уиски дъх я опияняваше. И нещата вървяха стремглаво напред, докато допирът на топлата му длан върху гърдите й я върна към реалността.
— Лека нощ, сър — повтори и се отдръпна от него.
За нейно облекчение той не се опита да я спре. Тя скочи от леглото и се втурна към вратата. Угаси осветлението и безшумно излезе от стаята.
Джо не каза нито дума. Вероятно вече беше заспал.
Пени се запрепъва към всекидневната. Господи! Нищо чудно, че жените се тълпят пред вратата му! Този мъж притежаваше такива умения, че и самият дявол би могъл да му завиди. Много жалко, че това нямаше повече да се повтори. Беше сигурна, че дори не беше разбрал, че се е целувал с лейтенанта от съседната къща.