Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Странният рицар на свещената книга
Странният рицар на свещената книга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Странният рицар на свещената книга

Электронная книга - «Странният рицар на свещената книга». Краткое содержание книги:

Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 78
Перейти на страницу:

Разбрах, че на този черковен празник цар Борил бе свикал събор против богомилите. Гледах как слънцето се издига и пресмятах къде по залез ще падне сянката на Бодуеновата кула. Като тръгнах подир сянката, стигнах площада, където изтезаваха еретиците.

Господи, ти не беше дал на тези клетници дори уединението и уважението, което заслужава всеки човек, тръгнал да посрещне мъките и смъртта. Страданието и жертвата на клетите богомили не можеха да се превърнат в средище на това тържище, не събираха погледите и вниманието на тълпите. Наистина по ръба на площада се блъскаха зяпачи, но друга тълпа, която бе заета със своите си работи, буташе зяпачите към плочите на главния площад. Захласнатите зрители отскачаха ужасени, изблъскани до огньовете, в които се нажежаваха железата за жигосване. Тук нямаше клади, на които горят хора. Българите бележеха с нажежени железа, режеха носове и уши, бичуваха с вериги. И почти един до друг горяха огънят за еретик и огънят за печеното агне. Палачът с нож в ръце режеше жив човек, а до него месарят кълцаше заклан овен. Еретикът, разпнат на колелото за изтезание, вопиеше, но не по-слабо ревеше продавачът на пържена риба. Страшно беше. И странно.

Пробих си път, за да се отдалеча от този кръг на преизподнята. Влязох в предградието на чужденците.

Когато идех към Търнов, мислех си, че може да се откроя сред хората, да предизвикам ненужно и опасно внимание. Но чужденците бяха хиляди. В Търнов се срещаха три, дори четири свята.

Търнов бе граница и средище на Изтока и Запада, на Севера и Юга. Пълно беше с ромеи — а те са от двайсет народа. Те се разминаваха със смъртните си врагове кръстоносците, които бяха опленили и оплячкосали столицата им Константинопол. Кръстоносците пък срещаха сарацините — осквернителите на Божия гроб, срещу които бяха тръгнали на поход. Тия бяха пратениците на образованите и благородните народи — с крепости, кораби и каменни затвори. Но тук бяха и варварите — както ги наричаха ония с каменните затвори, — тук бяха норманите, русите, конниците от степите кумани и печенези. Пазеше ги законът за гостоприемството на Борил, събираше ги общата изгода. Навсякъде другаде се срещаха с оголени мечове, тук се срещаха с оголени зъби.

Съдбата пожела сянката на кулата да падне върху една кошара — оградено с плет изровено парче земя, пригодено да се тъпчат в него овчите стада, докарани за продан на тържището. Сега там се тълпяха стотина богомили, които наглед равнодушно очакваха своята участ. Край плета обикаляха неколцина мъже с маски на зверове, дошли като че ли от друго сборище, може би на демоните. Под наметалата им светеха ризници. Латинци бяха, кръстоносци. Носеха маски, защото криеха лицата си. А криеха лицата си, защото вършеха дяволско и позорно дело — дошли бяха да купят еретиците за роби. Не смееха да влязат в кошарите и да опипат стоката — гнусяха се от нечистотиите.

Когато слънцето залезе и сянката се стопи, плетената от пръти врата на кошарата се отвори и съсипаните и окъсани човешки същества поеха по пътя, който водеше незнайно къде.

На няколко крачки от вратата неколцина кумани започнаха да отделят дребните деца и кърмачетата от майките им. Ей така — откъсваха ги от майчините ръце и ги хвърляха настрани. Чак сега се разбра, че богомилите са хора, подвластни на страданията и скръбта. Майките писнаха.

И на мене ушите ми писнаха. Пред погледа ми падна червена завеса, сякаш разсякоха с меч темето ми, та по очите ми потече кръв. На всичко отгоре на има-няма десет крачки трима жонгльори взеха да подхвърлят запалени факли — чакали бяха слънцето да се скрие, — а незнаен трубадур задрънка на лютня и запя песента на Вентадорн:

Щом от сърце не пееш ти.

Пейре, Пейре, докъде ме докара?

На крачка от мене стоеше възрастен кръстоносец без маска, и с безстрастно лице гледаше жалката тълпа еретици. Попитах го:

— Ти ли купуваш тези хора?

Той ме измери с поглед и ми отговори:

— Не. Купуват ония с маските. И ги продават на сарацините.

Попитах го:

— А кой ги продава? Куманите ли? Той отговори:

— Не. Сам цар Борил продава поданиците си. За да плати на куманите.

Тогава в писналите ми уши чух някой да казва:

— Ела с мене.

После, когато се отдалечихме няколко крачки и взех да се съвземам, мъжът ме попита:

— Кой си ти? Не си Пейре. Отговорих му:

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 78
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)