Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
122
Според едно апокрифно писмо до Аристотел Александър Велики бил видял в Индия, че падат огнени капки, които не угасвали и на земята, и дал заповед на войниците да се защитят от огъня с дрехите си. Ставало е дума може би за вятъра самум, който може да стане по-безвреден, като си загърне човек тялото и главата. Данте е знаел вероятно това писмо, но е изменил по своя воля и угода легендата, която се разказва в него. И наистина най-удобно е било да се тъпчат пламъците с нозете, докато са падали бавно един по един, защото така само е могло да се попречи да не избухнат в неугасим огън на земята.
123
Този, който говори, както се обяснява по-долу, е Капанео (Капаней), един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Воден от надменност, той е говорил с презрение за боговете които са го наказали за това.
124
На Етна, в Сицилия, където според митологията е била ковачницата на Вулкан (гр. Хефест), който със своите циклопи е приготовлявал там мълнии за Юпитер (гр. Зевс).
125
При Флегра, долина в Тесалия, Юпитер (Зевс) е поразил със своите мълнии гигантите, които били въстанали против него.
126
Рея, майка на Юпитер (Зевс), за да запази живота на детето си от Сатурн (гр. Кронос), който е имал обичай да яде собствените си деца, го е укрила на планината Ида в Крит и там е карала да викат, за да не го чуят, кога плаче. Сатурн символизира времето, което разваля и унищожава всичко, което произлиза от него.
127
Данте е взел несъмнено идеята за тая алегория, с която Вергилий обяснява произхождението на реките, които текат в Преизподнята. от тълкуванието, с което пророк Данаил е обяснил съновидението на асирийския цар Набуко (Набукаднесар, библ. Навуходоносор). „Златната глава, казва пророк Данаил на Набуко Одоносор, си ти сам, о добрий царю; подир тебе ще дойде едно царство, по-долно от твоето, и то ще бъде като сребро, после трето, и ще бъде то като мед; а после четвърто. и ще бъде то като желязо; най-сетне царството ще се раздели, това значат желязото и глината, от които са направени нозете на статуята.“ На тая идея Данте е дал един по-широк смисъл, като е представил чрез горната алегория общата история на човешкия род и постепенния упадък, който той е претърпял Поетът е поставил статуята в Крит, едно, защото там е била процъфтяла първата империя, основана от Сатурн (Кронос), и, второ, защото тоя остров според тогавашните познания се е намирал посред трите части от познатият свят и е могъл да се смята като център и начало на човешкия род. Сатурн е царувал над един век невинен и честит (т.нар. Златния век), но невинността и щастието, на които са се наслаждавали човеците в първите времена, са се разрушили постепенно под пагубното влияние на времето. Великанът представлява времето. Той е обърнат с плещите към Дамиет. град в Египет, а гледа в Рим и означава с това процеса на историята, като от изток е минала към запад, било пътят, по който е вървяло развитието на образоваността, която от грубо египетско идолопоклонство се е издигнала до християнската истина, съсредоточена в Рим. Различните метали, от които е съставен великанът, означават различните епохи, епохата, в която живее поетът. Пукнатините, които с изключение на главата зеят по цялото тяло на великана, представляват бедствията и неволите, които човечеството си е навлякло със своите грехове и престъпления, от тия бедствия и неволи произлизат сълзите, които се леят от пукнатините на великана и които по тайни пътища идат в Ада и образуват там Стикс, Ахерон, Флегетон и най-сетне Коцит.