Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
Той плачеше със своите шест очи
и тия сълзи със червена пена
надолу капеха по три бради.
А в всякоя уста, със кръв облена,
той стриваше под своите зъби
по грешник един като зла хиена.
При туй нокте си в предния заби,
почна да дърпа с злоба люта
и кожата на късове сдроби.
„Нещастний, кой се мъчи тъй,
е Юда, каза поета — тегли участ зла
за грозната измяна и заблуда;
глава му вътре е под тез жерла,
а вън от болки лудо нозе мята.
Под черний лик, изложен на тегла,
е Брут, кой нанавън виси с главата.
Виж как се вие грозно, а мълчи;
а третий, кой тъй едър е в снагата,
е Касий307. Ала времето хвърчи,
настъпва нощ308 и трябва да вървиме:
видяха всичко нашите очи.“
По воля на учителя любими
с ръце на шията му се увих;
а щом обмисли места проходими
и Луцифер криле разкри с вид смел и тих
хвана се за космите на ребрата
и нанадолу спусна се по них
между руното гъсто на снагата
и твърдата замръзнала кора.
Кога стигнахме, де над колената
назад извиват снажните бедра,
глава сложи, де бяха му нозете,
със мъка всички сили като сбра.
Помислих, с дух и ум от страх обзети,
че пак се връща в адските тъми.
„Добре се дръж от тоя край проклети,
подземно царство на злини,
излиза се по стъпала кат тези“,
каза ми той с задъхани гърди.
След туй през пробит камък вън излезе
и като ме сложи на един край,
до мен пристъпи на лице с белези,
що сочеха, че с радост цял сияй.
Дишах очи и вярвах аз, че горе
ще видя Луцифер как се терзай,
до половин в лед всред мрачните простори,
но видях, че нозе в въздуха бе вирнал.
Глава само надолу се обори:
ще сети колко съм смутен остал
тълпата, що не е разбрала
през какво място бях се тук проврял.309
Дор мисъл тъй в загадки бе се вдала:
„Стани, каза Певеца, дълъг път
и труден чака нас, а е минала
част осма вече от денът.“310
Ний бяхме в пещера подземна, тясна,
де нивга зари сладки не трептът.
„Дорде да напусна бездната ужасна,
казах поету, прав и йощ смутен,
разсей съмненьята ми с дума ясна.
Ледът къде е? Този защо мен
така наопаки се тук явява?
И как от нощ дойде тъй скоро ден?“
Отвърна: „Теб се йоще представлява,
е отвъд центра сме, там дето теб
за космите хванах се с ръка здрава
на онзи черв престъпен и свиреп,
кой земний свят пробива с страшна снага
Там бяхме още, в неговий вертеп,
дор слизах; щом се завъртях, веднага
отвъд оная точка мина ти,
която всичко, що тегней, притяга.
Под друго полушарие стъпи
и противоположно то се пада
на туй, що на земята като свод стои
и под чий най-високи връх311 пострада
тоз, кой роден без грях, без грях живя.
Над малък шар си, зади който влада
мраз вечен, там де Юда ти видя.
Там нощ е, кога слънце тук изгрява,
а тоз, по чийто косми се провря,
пак като клин забит си там остава.
Оттук е сгромолясан бил, кога
посмял е срещу Бога да въстава.312
Земята тук, извита на дъга,
с завеса от море се е покрила
и с страх и ужас пред такваз беда
към нашто полушарье се теглила.
Тогаз, да го избегне може би,
отвъди куфина се е пробила,
а над морето планина изби.“
В земята долу място313 се намира,
кое далеч от Велзевул стои,
доколко гроба негов се простира.
Там нивга не пробива светлина,
но человек по звука го отбира
на ручей, кой се спуща през скала,
що е пробил и около която
далек се вие в темната мъгла
и лъкатуши малко полегато.314
Влезнахме в тоя път, закрит отвред,
де нивга не прозира слънце свято,
за да се върнем горе в светлий свет.
И без да си починем, нанагоре
вървяхме, аз след него, той напред.
Съзрях през преход, който се отвори,
тез хубости, с кои небе блести;
излязохме тогава в ширните простори
и пак видяхме светлите звезди.315
Перейти на страницу: