Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
жена коварна с своите раздори
хвърли душа ми в неизкупен грех,
кой името ми честно опозори.
Да нямах страх от огъня, при тех
бих отърчал през пясъците знойни.
„Не отвращение, а скръб, подзех.
изпълни ме, щом вожда ми достоен
ми обясни кои сте вий. Кога
оставихте тълпите многобройни
а тръгнахте към нази тук. Тъга
сетих, защо земя ни е родила
една, и от детинство досега
била е вашта памет мене мила.
Оттук по стъпките на верний вожд
отивам аз към светлата могила,
но кат и в свойта най-дълбока нощ
по-рано трябва мене да приеме.“
„Нек онзи, кой владее всяка мощ,
дари ти да живееш дълго време —
каза духът — и както слънце грей
посред завистници смутени, неми,
след тебе твойта слава да светлей;
но както първо, в нашата родина,
кажи ми, доблест йощ дали живей,
или в сърцата тя съвсем загива?
Борсери140, който тука между нас
отскоро своята съдба проклина,
със разкази печални всеки час
сърната ни раздира.“ — „Нови люде141
й за печалби бърза дива страст
разврат вселиха, кой от теб прокуди,
Флоренцийо. навеки доблестта
и бедствия над теб безчет възбуди!“
Така извиках с дигната глава
и грешните спогледаха се, поразени
от правдата на моите слова.
„Блазе ти, ако сявга без смущенье
тъй истината прогласяваш ти! —
в ответ и тримата казаха мене. —
Кога оставиш тия мрачини
и върнеш се при светлината тиха
на слънцето, за нази там спомни.“
При тия думи своя кръг сломиха
и като на криле, с ход бърз и лек.
доде да мигна, надалеч се скриха.
Тръгнахме ние пак по твърдий брег
и скоро там стигнахме, де реката
шуми и окол буди силен ек,
тъй че не чули биха се словата.
Кат таз река, що с тихи си вълни,
под име Акваквета142 е позната,
коя от Монте Везо се струи
по източния склон на Апенини
и име и течение мени
веднага щом оттатък Форли мине, —
а горе, над Сан Бенедето, с стон
гръмлив в дълбоки спуща се долини,
така и тук червений Флегетон,
се спуща долу през скали разбити,
реве и ек наокол буди он
такъв, кой оглушава ви ушите.
Препасан бях с въже143 и бях мислил
да хвана с него звяра страховити,
кой пръв пред мен се бе явил.
Отвих го, после го събрах в ръката,
тъй както бе поискал вожда мил,
и нему го подадох мълчешката.
Надясно малко той се поотби
и през вълните буйни на реката
във бездната зинала го хвърли.
„Това какво събитье предвещава?“ —
казах си, кат съгледах, че стои
като човек, кой нещо ожидава.
Мъдреца, кой по всякое дело
и в мислите най-тайни проницава,
каза ми: „Скоро с чудно си тело
де се яви това, що чакам да излезе
на бездната из мрачното легло.“
По-харно е за истините тези
човек да си мълчи, защото нам
вестяват се по външните белези
като лъжи да са, и себе срам
тоз, кой ги разгласява, си написа;
но аз не мога тук да не предам
това, кое пред моя взор вести са.
Кълна се в тез песни, че аз видях
тук образ, който би могъл да. Слиса
и онзи, кой не знае що е страх.
Отдолу идеше към нази горе
като плувец, кой с чевръст и смел замах
издига се от дън дълбоко море,
за котви, дето е слизал, и с врат
и с мощни мишци вълни пори,
а пък с нозе си блъска ги отзад.
Перейти на страницу: