Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
Кентаври104, всички в ръка снажна с лък,
вървяха тичешком, както в горите
са нявга тичали на лов за влък.
Щом ни съзряха в тоз край страховити,
те спряха се; един от тях към нас
протегна дългий лък свой с вид сърдити
и отдалеч извика с страшен глас:
„О вий, що слизате в таз бездна черна,
какво тук наказанье води вас?
Отговорете ил стрела ми верна
ще ви докаже как в подземний свет
се плаща такваз смелост безпримерна.“
„Хирону ще дадеме ний ответ,
отвърна му поета, и на мира
ти остави ни с своя бяс проклет;
не може никой тука да ни спира.“
А после мен каза: „Това е Нес105,
кой претърпял е смърт за Деянира
и сам за себе си нанесе мест,
а този, който върви по средата,
Хирон е, кой отхрани Ахилес.
До него Фол е, пълен с злост в душата,
Свирепите чудовища търчат
безспир по бреговете на реката,
но щом души навън се подадат
и искат да останат над вълните
не колко тям е отредил съдът,
без милост сипят си въз тях стрелите.“
Стигнахме скоро ний при тях. Хирон
вървеше грозен, страшен пред тълпите,
със поглед зверски ни изгледа он,
брадата гъста раздвои с ръцете,
уста раззина страшна и с див стон
каза на другите: „Я погледнете
как камъне търкалят се насам
низ урвата на този под нозете:
да видим туй, не се случва нам,
кога умрели идат в тез проходи.“
Но вожда до звера бе стигнал там,
къде се свързуват двете природи,106
„Да, жив е, каза, ти добре позна.
В тоз край печален нужда него води,
не глупа любознателност една.
Душа, коя в небесний мир живее,
прати ме да го водя в таз страна;
над него ярост Божа не тегнее
и мен не грях откри ми адский вход
За таз, коя за него тъй милее
и молби прави от небесний свод,
един ни дай от своята дружина
нам да покаже през реката брод
и тоз, с кого пътуваме двамина,
да пренесе отвъд, защото той
по въздуха не може сам премина.“
Едва издумал беше вожда мой,
Хирон заповяда на Нес да мине
отвъди с нази и да бди, в покой
да ни оставят разните дружини,
кои срещнали бихме в своя път.
Поведе ни през мрачните долини
и скоро екна окол нас плачът
на грешници безбройни. Всред вълните
видях едни до вежди, че лежат.
Напразно скитах си над тях очите.
Каза ми, кат угади мисълта ми, Нес
„Тук тираните в плач си минават дните,
кои е влякъл ненаситен бес,
и с кърви и грабежи са живели.
Тук Александър107 свойта горка чест
оплаква, който толкоз свирепял е,
и Дионисий108, при кого беди
тъй страшни Сицилийский край търпял е.
Онуй чело, в червените води
кое се мярка тамо с косми черни,
е Ецелино109, който тук седи
и плаче своите зверства безпримерни
а оня, русокосий, с кръв покрит,
Обицо110 е, кой от ръце неверни
на незаконен син падна убит.“
Към вожда, щом престана да говори,
обърнах се, но мене с засмян вид
каза: „Сега той пръв е, аз съм втори.“
При туй Кентавра пак тръгна напред
и стана, до шия в кърви, по-нагоре
представи се тогаз пред наший глед.
Един видях сами към нас, че слиза;
съзря Кентавра тоя дух проклет
и каза ни веднага: „Тоз прониза
без жал, всред служба свята в самий храм,
сърцето, що се та?и на Тамиза.“111
Нещастници в брой още по-голям
видях с гърбите си извън водата
и между тях познах мнозина там.
Снишаваше се все така реката;
на грешните, които тук стенат,
кръвта едва покрива им краката.
Оттука през трапът найдохме път.
„Тъй както тук реката се снишава —
каза Кентавра нам, — така отвъд
тя все расте й по-дълбока става,
и тираните пъшкат в жежкий вир.
Там Божията правда изтезава
Атила кръвожадни, Секста, Пира;112
там спомени кръвнишки, страховити
не дават на Реньевци113 грозни мира.“
При туй спусна се Нес на Ад в тъмите.
Перейти на страницу: