Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Разбира се, скъпа. — Тя й подаде чинията.
Мики се изкикоти тихо и поклати глава.
— Ей, хлапе, в сравнение с твоите измислици „Семейство Адамс“ е като приказката за Червената шапчица. Не вярвам в тая история с извънземните и отвличането.
— Честно казано, аз също — отвърна Лейлъни. — Но алтернативата не е по-приятна и затова трябва да потисна у себе си скептицизма.
— Каква алтернатива?
— Ако Лукипела не е на друга планета, тогава е някъде другаде. А където и да е това някъде другаде, обзалагам се, че там не е топло, уютно и не сервират картофена салата и сандвичи с пилешко месо.
За секунди в блестящите очи на момичето нещо зловещо сякаш лениво се обърна. Като гърчещо се тяло, поклащащо се под въжето на бесилката. Лейлъни веднага отвърна поглед, но въпреки изпитата бири Мики осъзна, че е зърнала за миг една душа, надвиснала над страшна бездна.
Глава 6
Тя вървеше по коридора подобно на приказна фея, сякаш краката й не докосваха пода. Висока и слаба, облечена в зелен костюм, грациозна като морски бриз.
Констанс Вероника Тавенал-Шармър беше съпруга на известния конгресмен, който давеше подкупи в пликове за повръщане, като тези дето ги раздават в самолетите. Тя беше родена от кристалночистото езеро на човешките добродетели и красота, преди реката да потече извън пределите на Рая и в нея да се влеят водите на покварата. Имаше златисторуса коса, която отиваше на произхода й — предците й се занимаваха от векове с банкерски услуги и финансово посредничество. Кожата й беше гладка като коприна. Ако някой скулптор претвореше чертите й в камък, той щеше да спечели бурни овации, слава и безсмъртие като творец. Очите й бяха зелени като цъфнала пролет и спокойни като сянката на гъста гора.
Когато я срещна преди две седмици, Ноа Фаръл побърза да се дистанцира от нея. Галеничка на съдбата, надарена с изключителна хубост, Констанс можеше да си позволи да танцува върху ледената площадка на живота с усмивка на лицето и дори и в най-силния вятър нейните кънки щяха да изписват причудливи и красиви фигури, докато навсякъде около нея хората гинат от студ.
Когато госпожа Шармър си тръгна от кабинета му след края на първата им среща, мнителността и подозрението на Ноа към нея надделяха над възхищението пред красотата и грацията й. Впечатляващото у нея беше, че носеше благородния си произход с достойнство и не парадираше с него като другите от нейната класа.
Беше на четирийсет — само със седем години по-възрастна от Ноа. Друга красавица на нейно място веднага би възбудила сексуалния му интерес. На третата им среща обаче той взе да се държи с нея като със сестра: искаше само да я защитава и да бъдат добри приятели.
Тя сякаш потисна у него цинизма. Вътрешният покой и тишина му харесваха. Не им се беше радвал от много години.
Когато пристигна и застана на вратата на президентския апартамент, където я чакаше Ноа, Констанс протегна ръка към него. Ако беше малко по-млад и по-глупав, той сигурно щеше да й целуне ръката. Здрависаха се. Хватката й беше твърда.
В гласа й нямаше нито злоба, нито пък произношението й говореше за частни учители. Тонът й беше звънък и в него се долавяше самообладание.
— Как сте тази вечер, господин Фаръл?
— Тъкмо се питах с какво толкова ме е привлякла тази професия.
— Сигурно това с плаща и кинжала, шпионажът и вървенето по следи е забавно. Обожавам романите на Рекс Стаут.
— Да, но пък никак не е приятно почти винаги пръв да съобщаваш лошите новини. — Той й направи път да влезе.
Президентският апартамент всъщност беше неин. Не, не го беше наела. Целият хотел беше неин. Тя се занимаваше с всичките си бизнес дела. Ако мъжът й беше наредил да я следят, тази ранна среща нямаше да предизвика у него подозрение.
— Винаги ли носите само лоши новини? — попита тя Ноа и затвори вратата.
— Достатъчно често.
Само в хотела можеше спокойно да живее дванайсетчленно семейство от Третия свят.
— Тогава защо не се занимавате с друго?
— Никога няма да ми позволят да се върна на работа в полицията, а аз вече съм достатъчно стар, за да се променям. Щом не мога да съм истинско ченге, тогава ще съм частно ченге. Ако някой ден не съм способен да правя и това… Е, тогава…
— Тогава майната му на всичко.
Ноа се усмихна. Ето защо я харесваше. Класа и стил без никакви преструвки.
— Точно така.
Апартаментът беше обзаведен модерно. В един светлокафяв шкаф със солидни размери беше подредена система „домашно кино“. Зад откритите големи врати се виждаше голям телевизионен екран.