Входът за рая — платен

Това явно изненада Лейлъни.

— Не четете ли вестници?

— Спях да ги чета, когато престанаха да публикуват в тях новини — отвърна Дженива. — Сега в тях има само редакционни статии и мнения — от първата до последната страница.

— Непрекъснато говорят за него по телевизията — не се предаваше момичето.

Дженива поклати глава.

— Отдавна не гледам телевизия, освен архивни филми.

— Аз просто не обичам да гледам новини — отвърна Мики. — Повечето от тях са лоши, а когато не са лоши, не са верни.

— А! — Лейлъни ококори широко очи. — Ти си от ония дванайсет процента.

— Какво?

— Всеки път, когато медиите правят някакво допитване до хората, независимо какъв е въпросът, дванайсет процента от анкетираните нямат мнение. Даже и да ги питаш дали на група откачени учени да бъде разрешено да създават хибриди между хора и крокодили, те ще отговорят, че нямат мнение.

— А ще съм против — заяви Дженива.

— Аз също — обади се Мики.

— Някои хора са достатъчно зли и без да тече крокодилска кръв в жилите им — отбеляза старата жена.

— Ами алигатори? — предложи Мики.

— Против — повтори твърдо Дженива.

— Ами ако въпросът е за хибриди между хора и отровни пепелянки? — попита Мики.

— Ако питат мен, съм твърдо против.

— Добре де, ами кръстоски между хора и малки кутрета?

Лицето на Дженива грейна.

— Това е нещо друго.

Мики се обърна към Лейлъни:

— Значи все пак не спадаме към тези дванайсет процента. Имаме си собствено мнение и не го крием.

Лейлъни се усмихна широко и отхапа от киселата краставичка.

— Страшно много ми харесваш, Мики. Ти също, госпожо Ди.

— И ние те харесваме, мила — увери я Дженива.

— Само едната е била улучена с куршум, а и двете сте с объркани глави — отбеляза Лейлъни. — Но може би е за добро.

— Нямаш равна по комплиментите — подметна Мики.

— И е толкова умна — добави гордо леля Джен, сякаш момичето беше нейна дъщеря. — Мики, знаеш ли, тя има коефициент на интелигентност 86?

— Мислех, че е поне 90 — отвърна племенницата й.

— В деня на теста закусвах шоколадов сладолед — каза Лейлъни. — Ако бях яла овесена каша, сигурно щях да имам шест-осем точки повече. Синсемила не зарежда редовно хладилника. Затова се явих на теста след захарна атака и приключих със следзахарен провал. Не че се оправдавам или се оплаквам. Беше късмет, че имаше дори сладолед, а не само сладки с марихуана. Абе, какво говоря аз. Късмет е, че сега не съм мъртва и заровена в някой незнаен гроб, а червеите да пълзят из черепа ми. Или пък че не са ме отвлекли на извънземен кораб като Лукипела и не са ме зарязали на някоя забравена от Бога далечна планета, където няма какво да се гледа по телевизията и изобщо няма сладолед.

— Значи сега, освен историята за абсолютната отрепка майка и кръвожадния ти баща трябва да повярваме и че брат ти е бил отвлечен от извънземни — отбеляза Мики.

— Да, такъв е последният случай — отвърна Лейлъни. — Странни светлини в небето, бледозелени лъчи, които те придърпват и засмукват кораба-майка, малки сиви човечета с големи глави и огромни очи — пълния комплект. Госпожо Ди, мога ли да си взема от онези репички, които приличат на рози?