Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Искам да знаеш, кучко, че ти си убила единствения мъж, когото можех да нарека мой приятел. И за това ще умреш с най-мъчителната смърт, и то от моите ръце! — блъсна я напред и тя падна в ръцете на двама от екипажа. — Вържете я на главната мачта, за да бъде бичувана и я поливайте с вода, когато загуби съзнание. Тази кучка ще издъхне бавно и накрая сама ще се моли да я убием! — изкрещя Жюл, а тъмнокафявите му очи злобно блестяха, изпълнени с омраза.
— Боже мой! — ужасено прошепна Бетина. Лицето й пребледня и тя потръпна. След първите удари морякът, когото бяха бичували заради нея на „Песента на вятъра“, бе загубил съзнание и това му бе помогнало да преживее болките. Ала те щяха да я свестяват и тя щеше да изпита всеки удар с камшика.
— Моля ви, мосю! Застреляйте ме, моля ви!
— Ти си убила капитана на този кораб, който беше мой приятел. Бързата смърт от куршум е прекалено добра за теб — отвърна Жюл и гласът му потрепери от омраза.
Бетина се замята отчаяно в ръцете на мъжете, които я държаха, но всичко бе напразно; не можеше да избяга. Замъкнаха я до главната мачта и я завързаха здраво. След това някой разкъса гърба на кадифената й рокля, вдигна долната й риза и разкри белоснежната й плът пред смаяните погледи на моряците.
Жюл Банделер изплющя с камшика във въздуха и младото момиче потръпна от ужас. Преди камшикът да изсвисти за втори път във въздуха, Бетина загуби съзнание, но мъчителят й не забеляза и вдигна високо камшика — този път, за да го стовари върху голата плът на жертвата си и да сложи началото на нейната бавна и мъчителна смърт.
ОСМА ГЛАВА
Това, което Тристан видя, когато излезе от каютата си, накара кръвта му да замръзне. Главата му бе замаяна от удара и мислите му бяха объркани, но викът му отекна силно над главите на моряците.
— Спрете!
Ръката на Жюл замръзна във въздуха и той се извърна. Видя Тристан да приближава, залитайки и с ръка на челото.
— Света дево! Да не си полудял, Жюл?
Видът на голия гръб на Бетина го изпълни с ярост.
— Слава Богу! Тристан, никога не съм бил по-щастлив да те видя! Дейви, този глупак на глупаците, ни каза, че си мъртъв, че момичето те е убило!
Тристан измъчено се ухили, макар главата му болезнено да пулсираше.
— А не се ли сети да провериш сам, стари приятелю? Ако го беше сторил, щеше да разбереш, че съм само в безсъзнание. Благодаря на Бога, че се свестих навреме! Щеше здравата да си изпатиш, ако беше повредил този прекрасен гръб, тъй като аз още не съм свършил с тази малка фурия! — обърна се към Дейви и добави: — Веднага я развържи! И следващия път, преди да обявиш някого за мъртъв, първо се увери в това! Ако дамата беше пострадала, щеше да получиш същото наказание.
— Слушам, капитане! — уплашено отвърна Дейви.
Когато отвързаха Бетина, Тристан повдигна отпуснатото й тяло и се вгледа в спокойното й лице. „Като дойде на себе си, едва ли ще излъчва такова спокойствие“, каза си той.
— Тристан, не бива да я държиш повече в каютата си. Все пак тя се оказа по-силна от теб. Предупредих те, че жените не се борят като мъжете. Следващият път може да те убие — загрижено добави Жюл.
— Да, тя се закле да го направи. Подцених това момиче. Смятах, че е слаба и беззащитна като дамите, които съм познавал, но повече няма да допусна същата грешка.
— Не е ли по-добре да я вържеш през нощта, за да не се опита да ти пререже гърлото, докато спиш? — попита Жюл.
— Не мисля, че отново ще се опита да ме убие, поне не и докато е на моя кораб. Имала е възможност да го стори, докато съм бил в безсъзнание, но за щастие не я е използвала.
— Защото е смятала, че си мъртъв!
— Откъде знаеш?
— Когато й казах, че ще я убия, защото е причинила смъртта ти, само ме помоли да го сторя по-бързо — да я застрелям, вместо да я бия с камшик.
— Е, значи е мислила, че е успяла да ми отмъсти. Значи е разбрала, че трябва да понесе последствията за постъпките си. Благодарение на теб, стари приятелю, знам, че тя до смърт се страхува от боя с камшик. Не припадна ли още преди да я удариш?
— Да.
— Чудесно, сега ще знам как да я накарам да бъде покорна.
— Веднъж вече я подцени, Тристан. Не го прави отново. Обичам те като син, като брат. Внимавай с тази жена.
— Тя ме заинтригува, Жюл. Ще ми достави огромно удоволствие да опитомя тази малка лейди.
— Лейди! Тази негодница не е лейди!