Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
КЛИЯ: Аз пък мога да пея! (Излиза към банята.)
БРИНДСЛИ: А пък аз мога да ти разбия зъбите!
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво казахте?
КАРЪЛ: Брин! Как смееш да говориш така на татко!
БРИНДСЛИ: Ох!!! Аз… Аз… Аз не говорех така на татко!
КАРЪЛ: На кого тогава?
БРИНДСЛИ: На никого! На себе си говорех! Казвах си… „Ако продължавам да се мотая така слепешката, може да си разбия зъбите!“
ПОЛКОВНИКЪТ: Луд!… Луд!… Луд като южен вятър! Това е единственото обяснение — ти си се сгодила за откачалник.
КАРЪЛ: Нещо става там горе и аз идвам да разбера какво. Чуваш ли ме, Брин?
БРИНДСЛИ: Каръл, не!
КАРЪЛ: (изкачва се по стълбите.) Не съм чак такава глупачка, за каквато ме мислиш. Знам кога криеш нещо. Гласът ти става един такъв лъжлив — много, много лисичи!
БРИНДСЛИ: Скъпа, моля те. Това не е съвсем по дамски… Сигурен съм, че полковникът няма да одобри да влизаш в мъжка спалня на тъмно!
(Влиза Шупанзиг. Той носи униформен шлифер и фуражка на „Електроснабдяване Лондон“ и носи куфар с инструменти със същите емблеми.)
КАРЪЛ: Идвам, Бриндсли. Качвам се!!!!
БРИНДСЛИ: (втурва се надолу.) Аз слизам… Да му пийнем по едно питие сладко-сладко…
ШУПАНЗИГ: Хало, моля? Г-н Милър? Г-н Милър? Дошъл съм за заявката.
БРИНДСЛИ: Боже… Бамбергер!
КАРЪЛ: Бамбергер?
БРИНДСЛИ: Да, Бамбергер. (Втурва се надолу по останалата част от стълбите, влачейки Каръл след себе си.)
ШУПАНЗИГ: Сигурно сте били помислили, че няма да идвам!
(Сваля шлифера и фуражката си.)
БРИНДСЛИ: Съвсем не. Радвам се, че отделихте време. Знам колко сте заети. Опасявам се, че ни се случи най-идиотския късмет. Гръмнаха ни бушоните.
ХАРОЛД: Говори по-силно, скъпи. Той е глух като пън!
БРИНДСЛИ: (вика.) Гръмнаха ни бушоните — не са най-добрите условия за разглеждане на скулптури.
ШУПАНЗИГ: Моля не да се притеснявате. Ето!
(Той вади от джоба си фенерче и го запалва. Както обикновено, светлината на сцената притъмнява. Всички се отпускат със звучни въздишки на задоволство. Шупанзиг веднага слага куфара си с инструменти на стола „Регент“, а шлифера и фуражката на облегалката му, като по този начин скрива, че това е един от столовете на Харолд.)
КАРЪЛ: Ох, истинско облекчение!
БРИНДСЛИ: (бързо придърпва покривката върху откритата част на канапето.) Винаги ли се движите с фенер?
ШУПАНЗИГ: В повечето случаи, да. Помага ми да виждам подробностите. (Забелязва останалите.) Вие да не би да правите частен оглед на обекта?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, не! Точно си тръгвах. Не искам да ви смущавам.
ШУПАНЗИГ: Моля, не и заради мен, мила госпожо. Аз не се смущавам лесно.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (очарована.) Ооо!…
БРИНДСЛИ: (вика в ухото му.) Мога ли да ви представя полковник Мелкет?
ПОЛКОВНИКЪТ: (вика в другото му ухо.) Чест и почитание, господине!
ШУПАНЗИГ: (тупа си ухото, за да го почисти.) Не, не, честта е за мен, почитанието — за вас!
БРИНДСЛИ: Госпожица Каръл Мелкет.
КАРЪЛ: (пищи в ухото му.) Казвам: Здравейте. Много радостна, че вие тук! Ужасно мило от ваша страна да имате такъв интерес!
ШУПАНЗИГ: Не, моля ви.
КАРЪЛ: Ще пийнете ли нещо? Имаме уиски, водка и джинче.
ШУПАНЗИГ: (изненадан) Малко водка, с удоволствие.
БРИНДСЛИ: Харолд Гориндж — мой съсед!
ХАРОЛД: Как е? Голяма чест, сигурен съм!
ШУПАНЗИГ: Очарован.
ХАРОЛД: (вика.) Трябва да ви призная, че за мен е огромно вълнение да се запозная с вас!
БРИНДСЛИ: И една съседка, г-ца Фърнивъл.
ШУПАНЗИГ: Драго ми е.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (крещи в ухото му.) Боя се, че всички се подслонихме тук, един вид като бежанци от буря. (Възкликва щом хваща ръката на Шупанзиг.) О! Вярно е! По-меки са! Много, много по-меки!