Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
ХАРОЛД: О, да, мила. Или пък, да не би да сбърках нещо?
БРИНДСЛИ: Съвсем не. Аз казах на Каръл всичко за Клия. (Той отново сръгва Клия, малко по-силно, която съответно удря Харолд.) Въпреки, че, Харолд, трябва да призная, че съм изненадан, че наричаш три месеца „доста време“.
(Клия му отправя поглед, преизпълнен с обида при тази лъжа. Харолд също е изумен.)
КАРЪЛ: Тя как изглеждаше?
БРИНДСЛИ: (многозначително, в ухото на Клия.) Предполагам, че едва-едва си спомняш, Харолд.
ХАРОЛД: (говори през нея.) Защо пък?
БРИНДСЛИ: Ами, това беше преди две години, сигурно си забравил.
ХАРОЛД: Две години?!
БРИНДСЛИ: Две години! (Той сръгва Клия толкова силно, че откатът събаря на канапето и Харолд, и питието.)
ХАРОЛД: (вдига се, злобно.) Ами, щом стана дума, прекрасно си я спомням. Искам да кажа, че нея трудно мога да я забравя!
КАРЪЛ: Беше ли красива?
ХАРОЛД: Не, въобще. Всъщност, бих казал точно обратното. Тя беше по-скоро съвсем обикновена. Една такава — никаква.
БРИНДСЛИ: Не е вярно!
ХАРОЛД: Казвам само своето мнение.
БРИНДСЛИ: Преди никога не си го казвал.
ХАРОЛД: (навежда се над Клия.) Никога не си ме питал! Но щом стигнахме и до това, винаги съм мислел, че е грозна. Първо на първо, зъбите й бяха като плетена ограда — жълти и заострени. И второ, имаше гадна кожа.
БРИНДСЛИ: Нищо подобно!
ХАРОЛД: Напротив. Прекрасно си я спомням. Кожата й беше като нов розов тапет със сива грапава хартия под него.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Точно така, г-н Гориндж. Аз почти не съм я виждала, но кожата й си я спомням. Имаше особен цвят, както казахте, и беше много груба… Не мека, каквато би трябвало да е кожата на младите дами, ако са истински млади дами.
(Клия става, обидена.)
ХАРОЛД: Да, точно така. Груба.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И по-скоро грапава.
ХАРОЛД: Много грапава.
БРИНДСЛИ: Това вече е безобразие.
ХАРОЛД: Знаеш, че никога не съм я харесвал, Бриндсли. Беше прекалено умна.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: И уморително свободомислеща.
КАРЪЛ: Искате да кажете, че е била префърцунена като името си?
(Клия, която до този последен обмен на мнения е реагирала като зрител на тенис-мач, сега зяпва при думите Каръл.)
Бас хващам, че е била такава. На онази снимка, която намерих, се е снимала със сукман и с някаква ярка, широка селска риза. Изглежда като „продадена невеста“.
(Всички се смеят, Бриндсли най-силно. Клия насочва ръката си, водена от звука и му залепя един шамар.)
БРИНДСЛИ: Ох!
КАРЪЛ: Какво става?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Какво има, г-н Милър?
БРИНДСЛИ: (вбесен.) Изобщо не е смешно, Харолд. Какво ти става, по дяволите?
(Клия своевременно се измъква.)
ХАРОЛД: (възмутен.) На мен ли?
БРИНДСЛИ: Ами, сигурен съм, че не беше Полковникът.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво не съм бил, господине?
(Опипвайки около себе си, Бриндсли хваща Клия за задника и моментално го познава.)
БРИНДСЛИ: Клия!… (Ужасен.) Клия!
(Клия се измъква и се отдалечава от него. По време на следващия диалог той се опитва да я намери в тъмното, а тя успява да го избегне на косъм.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?
БРИНДСЛИ: Просто си спомних за нея, господине. Всички говорите за нея такива ужасни тъпотии. Тя беше прекрасна… И във всеки случай, Харолд, ти току-що каза, че съм известен с вкуса си за жени.
ХАРОЛД: Да, но и това си има изключения.
БРИНДСЛИ: (обикаля като луд.) Глупости! Тя беше красива и нежна, и деликатна, и мила, и вярна, и остроумна, и възхитителна по всякакъв начин!
КАРЪЛ: Ти ми каза, че е била нежна като острието на бръснач.
БРИНДСЛИ: Така ли съм казал? Сигурен съм, че не съм! Не. Това, което казах, беше… нещо съвсем различно… Безкрайно различно… напълно различно… Толкова различно, колкото е тебеширът от сиренето! Въпреки, че, като се замислиш, сиренето не е чак толкова различно от тебешира. (Отново се смее като магаре.)