Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
ПОЛКОВНИКЪТ: Сигурен ли сте, че осъзнавате какво говорите?
(През това време Клия е стигнала до масата, взима бутилката с уиски, отказва се от нея за сметка на водката, която взема със себе си.)
КАРЪЛ: Когато те попитах каква е била тя, тук, в тази стая ти ми каза: „Беше художничка. Много честна и открита. Много умна и нежна като…“
БРИНДСЛИ: (спира, бясно.) … Като острието на бръснач! Добре де, казах го! И какво от това?…
КАРЪЛ: Ами нищо!
(Той разтваря ръце с жест на отчаяно изтощение и се набутва направо в Клия; те веднага се прегръщат, Клия се залепя него, обгръщайки го с ръце, а бутилката водка държи над главата му. Кратка пауза.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Ако това момче не е побъркано, не знам какво е!
КАРЪЛ: Защо изведнъж започна да приказваш, че тя е била мила и нежна?
БРИНДСЛИ: (нежно, държейки Клия.) Защото тя може да е и такава. Понякога. Много нежна и мила.
КАРЪЛ: Предполагам, че доста рядко.
БРИНДСЛИ: Не толкова рядко. (Той отново целува Клия.) Никак не рядко. (Води я покрай ядосаната Каръл към стълбите.)
КАРЪЛ: Какво точно искаш да кажеш?… (Крещи.) Бриндсли, на теб говоря!
БРИНДСЛИ: (тихо, в ухото на Клия, докато са точно зад Харолд.) Ще ти обясня всичко. Качи се в спалнята. Чакай ме там.
ХАРОЛД: (в недоумение, мислейки, че говорят на него.) Сега ли?… Мислиш ли, че е най-подходящия момент?
БРИНДСЛИ: О, Боже!… Не говорех на теб!
КАРЪЛ: Какво каза?
ХАРОЛД: (на Каръл.) Мисля, че иска да се качиш горе с него. (Злобно.) С каква цел, не мога дори да си представя.
ПОЛКОВНИКЪТ: Смея да твърдя, че пак нещо ще заговорничат.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Любовна сцена, полковник.
ПОЛКОВНИКЪТ: Много трогателна, убеден съм.
(Бриндсли тика Клия пред себе си нагоре по стълбите.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: „Всички пътешествия накрая завършват със среща на влюбените“, както обичаше да казва татко.
ПОЛКОВНИКЪТ: Изглежда, че баща ви е бил шокиращо оригинален, госпожо.
(Каръл се присъединява към другите двама на стълбите. Виждаме как и тримата вървят към спалнята като слепци, Бриндсли държи Клия за задника, а Каръл — задника на Бриндсли.)
КАРЪЛ: (със сценично-заговорнически шепот.) Какво има, скъпи? Какво не е наред? Кое не си успял да изнесеш?
(Следващия диалог е приглушен.)
БРИНДСЛИ: Нищо. Всичко върнах — всичко, освен канапето, обаче съм го покрил.
КАРЪЛ: Искаш да кажеш, че можем да светнем?
БРИНДСЛИ: Да. НЕ!!!
КАРЪЛ: Защо не?
БРИНДСЛИ: Няма значение!
КАРЪЛ: Защо ме искаш в спалнята?
БРИНДСЛИ: Не те искам. Махай се!
КАРЪЛ: Очарователно си любезен!
БРИНДСЛИ: Нямах предвид това.
ПОЛКОВНИКЪТ: Ето на! Пак нещо заговорничат. Какво, по дяволите, става там горе?
БРИНДСЛИ: Нищо, полковник. Току-що се сетих — може би имам едно фенерче под леглото. Държа си го там, за да заслепявам крадците с него. Пийнете още едно, полковник! (Избутва Клия в спалнята и затваря вратата.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Как така още едно? Аз още не съм изпил нито едно.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: O! Горкият полковник! Нека ви поднеса едно.
ПОЛКОВНИКЪТ: (става.) Сам ще се оправя, благодаря. Нека аз ви поднеса още една лимонада.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (става.) Не, благодаря ви, полковник. Малко раздвижване!
(Те вървят опипом към масата с напитките. Горе, Клия и Бриндсли сядат на леглото.)
КЛИЯ: Значи на това му казват „среща на сляпо“. Какво, по дяволите, става тук?
БРИНДСЛИ: (саркастично.) Нищо! Само дето Георг Бамбергер идва, за да види работите ми, а ми изгоряха бушоните.
КЛИЯ: Затова ли е цялата тази олелия?
БРИНДСЛИ: Виж, в момента не мога да ти обяснявам.
КЛИЯ: Кое е това (с акцента на Каръл.) „страхотно парче“?