Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (опипва по масата с напитките.) Баща ми обичаше да казва: „Да грешиш е човешко, да прощаваш — божествено.“
КАРЪЛ: Мислех, че някой друг го е казал.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (безгрижно.) Много хора го копираха. (Намира отворената бутилка джин, вдига я и жадно я души.)
КАРЪЛ: Мога ли да ви помогна, г-це Фърнивъл?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не, благодаря ви, г-це Мелкет, само си взимам още един битер лимон. Тоест, ако може, г-н Милър?
БРИНДСЛИ: Разбира се. Заповядайте.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Благодаря ви, извънредно мило! (Тя си налива в чашата още джин и бавно се връща, за да седне на подиума в дъното.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Е, господине, където и да сте…
БРИНДСЛИ: Тук съм, полковник.
ПОЛКОВНИКЪТ: Ще си затворя очите за изключително странното ви поведение само и единствено този път. Само че, Милър, трябва да разберете следното. Дъщеря ми ми е много скъпа. Покажи ми, че можеш да се грижиш за нея и ще взема най-благоприятното решение. По-честен от това не мога да бъда, нали?
БРИНДСЛИ: Не, господине. Безкрайно сте честен. (Прави ужасни гримаси на 2–3 сантиметра от лицето на Полковника.)
КАРЪЛ: Разбира се, той може да се грижи за мен, татко. Творбите му ще станат световноизвестни. След пет години ще съм като г-жа Микеланджело.
ХАРОЛД: (надменно.) Истината е, че никога не е имало г-жа Микеланджело.
КАРЪЛ: (раздразнена.) Нямало ли е?
ХАРОЛД: Не. Неговата страст е била от съвсем различно естество.
КАРЪЛ: Наистина ли, г-н Гориндж? Не съм знаела. (изплезва му се.)
БРИНДСЛИ: Виж, Харолд, извинявай, ако съм те засегнал.
ХАРОЛД: (надменно.) Не си.
БРИНДСЛИ: Знам, че съм. Моля те, прости ми.
КАРЪЛ: Хайде де, г-н Гориндж. Кавгите са ужасно нещо. Надявам се всички да станем добри приятели.
ХАРОЛД: Не съм сигурен, че ще мога да установя приятелски взаимоотношения със змия.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Запомнете: да грешиш е човешко, да прощаваш — божествено!
ПОЛКОВНИКЪТ: (ядосан.) Току-що го казахте, госпожо.
(Влиза Клия с тъмни очила и носи чантата си от самолета. Застава на вратата, учудена от тъмнината. Сваля си очилата, но това не подобрява положението.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (радостно изпива джина си до дъно.) Така ли?
КАРЪЛ: Брин изобщо не е змия. Той просто е артистичен, нали, скъпи?
БРИНДСЛИ: Да, скъпа.
(Каръл му изпраща звучна целувка покрай смаяната Клия. Той й връща една също толкова звучна.)
КАРЪЛ: (подкупващо.) Хайде де, г-н Гориндж. Всъщност става дума за една малка прошчица.
ХАРОЛД: Ама такачка ли?
КАРЪЛ: Изпийте още едно джинче с лимонче. И аз ще изпия едничко с вас.
(Тя става и приготвя напитките.)
ХАРОЛД: (изправя се.) Ох, добре. Няма да откажа.
КАРЪЛ: Нека аз да ви го приготвя.
ХАРОЛД: Мерси. (Отива до нея, едва разминавайки се с Клия, която отива до канапето и взима питието му.) Трябва да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да удариш по едно с някое красиво момиче.
КАРЪЛ: (дяволито.) Още не сте ме видели.
ХАРОЛД: О, аз си го знам. Бриндсли винаги е имал чудесен вкус. Често съм му казвал: „Вкусът ти към жените е същият като моят към порцелана“. Мерси.
(Харолд и Бриндсли — единият от дъното, другият — от авансцената постепенно се събират на канапето. На думата „скромен“, тримата, с Клия по средата, сядат на него. Бриндсли, естествено, мисли, че седи до Харолд.)
БРИНДСЛИ: Харолд!
КАРЪЛ: О, не се прави, Брин. Защо си толкова скромен? Аз открих една снимка на едно от неговите гаджета отпреди две години и трябва да призная, че тя е доста зашеметяващо красива.
ХАРОЛД: За коя ли става дума тогава? Явно има предвид Клия.
КАРЪЛ: Познавате ли я, г-н Гориндж?
ХАРОЛД: О, да. Тя се моташе тук доста време.
(Бриндсли ръгва с лакът Клия, мислейки, че е Харолд. Клия леко бутва Харолд.)
КАРЪЛ: (изненадана.) Така ли?