Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
БРИНДСЛИ: (гука скромно.) O, не бих го казал точно така. Очевидно вие сте велик експерт, господине.
ШУПАНЗИГ: Наистина съм, ja, абсолютно!
БРИНДСЛИ: Да разберете всичко това в мрака! (Грубо издърпва фенерчето от ръката на електротехника и отива бързо към канапето, бърборейки през цялото време.) Точно така си представям и аз истинския познавач. Всеки може да види символите на светло. Но да ги разкодираш на тъмно — ето, значи сте ме разбрали, съвсем, напълно сте ме разбрали — Сетивната осезаемост. Господине, вие сте възхитителен!
ШУПАНЗИГ: Et vous êtes très gentil!
(Отчаян, Бриндсли издърпва канапето в ателието си, заедно с проснатата върху него пияна г-ца Фърнивъл, която маха с ръка, сякаш се отдалечава на палубата на отплаващ кораб.)
БРИНДСЛИ: (докато издърпва канапето.) Кой знае? Вие може би ще оцените дори и последния ми научен труд: „За сетивната осезаемост“!
ШУПАНЗИГ: Разбира се! Защо не?… Вие сте гениален творец — аз съм гениален критик! Създадени сме един за друг! Докато стоя тук, усещам жаждата за живот на обекта на нашите разсъждения! (Прегръща отново скулптурата.) Изначалното страдание! Стресът и мъката на днешния ден! Просто, но не и простовато! Искрено, но не и наивно! А венецът на всичко това е неговата морална сила. За колко модерни творби може да се каже същото, хора?
КАРЪЛ: Ами, всъщност, за никоя. Наистина, за нито една.
ШУПАНЗИГ: Надявам се, че не ви поучавам. Това си ми е слабост.
КАРЪЛ: Мили Боже, в никакъв случай! Мога да слушам цяла вечер. Толкова е абсолютно дълбоко!
ХАРОЛД: Трябва да призная, че наистина дава материал за мислене.
ПОЛКОВНИКЪТ: Аз самият нищо не разбирам от тези неща, господине, но за мен е чест да ви слушам.
(Той тръгва към дъното в търсене на канапето, опитвайки се внимателно да седне във въздуха, след това се придвижва в полу-седнало положение, опитвайки се да го намери със задника си. В това време Бриндсли се появява от ателието, затваря завесите зад себе си и опипва пътя си към ъгъла на авансцената, където е табуретката. Премества я назад с надеждата тя да изпълни ролята на липсващото канапе. Точно като я оставя на пода, странстващият Полковник сяда на нея, затискайки ръката на Бриндсли. По време на следващия диалог Бриндсли неистово се опитва да се освободи.)
ХАРОЛД: Искате да кажете, че можете да видите всичко това в едно парче метал?
ШУПАНЗИГ: В малко парче метал, което е най-важното. Това е чудо на концентрацията и сбития изказ! Ако искате моето мнение, това момче е гений. Истински майстор на миниатюрата. Дори и в кибритена кутийка, той може да изкаже всичко, което поиска — черната девича непорочност на Шартърската катедрала и белия хорал на Акропола. Wunderbar!
КАРЪЛ: О, много суперско!
ШУПАНЗИГ: Трябва да искате огромна сума за такава творба, г-н Милър. Вашите работи трябва да са много, много скъпи! Тази например, колко струва?
БРИНДСЛИ: Петдесет.
КАРЪЛ: Петстотин и петдесет.
ШУПАНЗИГ: Ah so! Много евтино.
ХАРОЛД: Евтино!?
КАРЪЛ: Така е, г-н Гориндж. Ами тогава… ще я вземете ли?
ШУПАНЗИГ: Аз ли?
БРИНДСЛИ: Скъпа… не насилваш ли малко нещата? Може би искате да видите и останалите ми произведения.
ШУПАНЗИГ: Уви, нямам повече време. Може и да е приятно да се помотая още малко, на, уви, трябва да работя… Освен това, както още Моисей е открил, достатъчно е само да зърнеш млякото и меда. Не е необходимо да ги излапаш!
БРИНДСЛИ: Е…
ПОЛКОВНИКЪТ: Е…
ХАРОЛД: Е…
КАРЪЛ: Е… Все пак, харесвате ли я?
ШУПАНЗИГ: Много.
ПОЛКОВНИКЪТ: (Става. Бриндсли най-после е свободен.) За петстотин и петдесет?
ШУПАНЗИГ: Разбира се… Стига да ги имах!
ХАРОЛД: Според неделното издание на в. „Мирър“ богатството ви се изчислява на седемнайсет милиона паунда.