Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
БРИНДСЛИ: Г-це Фърнивъл, моля ви!
(Бриндсли и Харолд я издърпват от него и тя се намества на канапето.)
ШУПАНЗИГ: Защо ми крещите? Да не съм глух.
БРИНДСЛИ: (към Харолд.) Нали каза, че бил глух.
ХАРОЛД: Така пишеше.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Баща ми беше…
КАРЪЛ: Скъпи, къде е водката?…
БРИНДСЛИ: На масата!
КАРЪЛ: Няма я.
БРИНДСЛИ: Трябва да е там.
(Горе, Клия се връща от банята, облечена само в горнище от пижамата на Бриндсли. Ляга на леглото, като все още държи бутилката водка и пластмасова чаша за миене на зъби.)
КАРЪЛ: Значи имаме уиски и джинче, а водката Вера ни е малко непослушничка и се е скрила някъде…
БРИНДСЛИ: Не мога да повярвам!
ШУПАНЗИГ: Сега. Времето ме затиска. Само да ми покажете къде да вървя.
БРИНДСЛИ: Разбира се. Ей там, в ателието. Скъпа, нали ще покажеш на нашия гост ателието — с неговото фенерче.
КАРЪЛ: Какво?!?…
БРИНДСЛИ: (тихо.) Канапето!… Изведи го оттук!
КАРЪЛ: А, да!!!!
ШУПАНЗИГ: (забелязва скулптурата.) О-о-о! Мили Боже! Какъв изключителен обект!
БРИНДСЛИ: Това е само един мой незавършен етюд, който държа тук.
ШУПАНЗИГ: Може и да е незавършен, но е пленителен!
БРИНДСЛИ: Наистина ли мислите така?
ШУПАНЗИГ: (приближава се към него.) Наистина! Ja!
БРИНДСЛИ: Ами, в такъв случай трябва да видите и основната ми колекция. Тя е в другата стая. Годеницата ми ще ви я покаже!
(Г-ца Фърнивъл сяда на дивана. Тя вече е доста пияна.)
ШУПАНЗИГ: Ако обичате, нека възхищението ми да върви едно по едно! В това лакомо време много лесно се хваща визуално разстройство — но трудно се намира визуална „Алка Зелцер“… Разрешете ми първо да смеля това нещо!
БРИНДСЛИ: О, при всички случаи… Разбира се, да… Никакво бързане — изобщо никакво бързане… Само че… (осенен.) Защо не го смелите на тъмно?
ШУПАНЗИГ: Моля?
БРИНДСЛИ: Няма да ми повярвате, господине, но всъщност аз го направих, за да му се любуват на тъмно. Работех върху една много интересна теория. Нали знаете какво са казвали викторианците: „Децата трябва да се гледат, а не да се слушат“. Е, аз пък казвам: „Изкуството трябва да се усеща, а не да се вижда“.
ШУПАНЗИГ: Удивително.
БРИНДСЛИ: Да, нали? Наричам я „Теория за сетивната осезаемост“. Ако не те бодне в ребрата — не е никакво изкуство. Ето! Защо не ми дадете това фенерче и не опитате сам?
ШУПАНЗИГ: Много добре, ще опитам!!! (Той подава на Бриндсли фенерчето.)
БРИНДСЛИ: Благодаря ви!
(Изключва фенерчето. В същия момент Г-ца Фърнивъл тихичко си ляга с цяло тяло на канапето.)
Сега, разтворете ръце и го почувствайте изцяло, господине.
(Той изчезва към ателието.)
Почувствайте я — дълго и приятно!
(Шупанзиг прегръща металната скулптура със страстен порив, но леко се отдръпва от двата метални шиша.)
Разбирате ли какво имам предвид?
(Тихо отваря завесата.)
ШУПАНЗИГ: Възхитително!… Абсолютно невероятно!… Съвсем вярно… По този начин произведението веднага се превръща в шедьовър.
БРИНДСЛИ: (смаян.) Така ли?!
ШУПАНЗИГ: Ама разбира се! Усещам го тук… и тук… — това са двата тръна на човешкото безпокойство!… Самолюбието и себе-омразата, които се събират в една точка! Това е смисълът на творбата, нали?
БРИНДСЛИ: Ох, разбира се!…
ШУПАНЗИГ: Естествено! Хайде, нека аз да й измисля заглавието! Моля, дайте фенерчето!
БРИНДСЛИ: Фенерчето ли?…
ШУПАНЗИГ: Фенерчето ми!… Дайте ми моето фенерче! Искам да осветя собственото си просвещение.
БРИНДСЛИ: Оо… ами да, разбира се! (Ядосан, той се връща при Шупанзиг, включва фенерчето и му го дава.) Ето, господине.
ШУПАНЗИГ: Така! (Величествено.) Кръщавам това… „Духът на Шекспир“! — виждате ли — (Докосва остриетата.) Малволио! Хамлет! Малволио, както знаете, е болен от самолюбие. Хамлет — от себе-омраза. Той не може да обича останалите, защото не може да обича себе си. Това е много стара болест, открита още от Св. Августин… Но вие очевидно знаете всичко за това.