Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
ШУПАНЗИГ: Всеизвестно е, че неделните вестници са зле информирани. Според банковата ми сметка, спестяванията ми са 100 паунда, 8 шилинга и четири пенса.
ХАРОЛД: Да не би да искате да кажете, че сте фалирал?
ШУПАНЗИГ: Не. Искам да кажа, че никога не съм имал повече.
ПОЛКОВНИКЪТ: Вижте сега, господине, знам, че милионерите обикновено са ексцентрични, но това е малко досадно.
КАРЪЛ: Татко, шшшт!
ШУПАНЗИГ: Милионерите? Вие за кого ме мислите?
ПОЛКОВНИКЪТ: По дяволите, човече! Вие сам трябва знаете кой сте!
КАРЪЛ: Г-н Бамбергер, шегувате ли се с нас?
ШУПАНЗИГ: Извинявайте. Аз не се казвам така.
БРИНДСЛИ: Така ли?
ШУПАНЗИГ: Не. Името ми е Шупанзиг. Франц Шупанзиг. Роден във Ваймар през 1905-та. Завършил философия в Хайделберг през 1934-та. Емигрирал в тази страна през 1938-ма. Оттогава на постоянен трудов договор към „Електроснабдяване“ — Лондон!
(Всички стават.)
КАРЪЛ: „Електроснабдяване“?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: „Електроснабдяване“!
БРИНДСЛИ: Тоест, вие не сте…?
ХАРОЛД: Естествено, че не е!
ШУПАНЗИГ: Ама вие за кого ме взехте?
ХАРОЛД: (вбесен.) Как си позволявате? (Грабва фенерчето на електротехника.)
ШУПАНЗИГ: (отстъпва пред него.) Моля?
ХАРОЛД: Идвате тук и с цялото си нахалство ни изнасяте лекции за остриета и непорочни девици, докато през цялото време просто е трябвало да поправите бушоните!
ПОЛКОВНИКЪТ: Съгласен съм с вас, господине. Това е чудовищно!
ШУПАНЗИГ: (озадачен.) Така ли?
(Полковникът взема фенерчето и безмилостно осветява лицето на човека.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Нахълтвате тук, преструвате се на глух и изнасяте тиради на хората, които ви плащат, без да са ви питали и без да са ви викали.
ШУПАНЗИГ: (най-после засегнат.) Извинявайте. Обаче мен ме повикаха.
ПОЛКОВНИКЪТ: Не ми отговаряй. По мое време щях на секундата да те уволня за неподчинение.
КАРЪЛ: Татко е абсолютно прав! От „Бийтълс“ насам простолюдието си мисли, че може да прави каквото си иска.
ПОЛКОВНИКЪТ: (подава фенерчето на Бриндсли.) Милър, бъдете любезен да покажете на този дървар каква му е работата?
БРИНДСЛИ: Главното табло е в мазето. Има капак. (Показва.) Нали нямате нищо против?
ШУПАНЗИГ: (ядосано грабва фенерчето.) Какво да имам против? Нали за това съм дошъл! (Взема си палтото, фуражката и куфара от стола „Регент“ на Харолд. Забелязва го.) Ето това е наистина красив стол!
(Бриндсли гледа втрещен към стола и светкавично сяда на него, за да го скрие.)
БРИНДСЛИ: (разгневен.) Защо просто не отидете в мазето?
ШУПАНЗИГ: Как? То къде е?
БРИНДСЛИ: (на Каръл.) Скъпа, ще повдигнеш ли капака, моля те?
КАРЪЛ: Аз? (Разбира, след като той и показва стола.) О… да! (Тя коленичи и се мъчи да отвори капака.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (на Бриндсли.) Е, Милър, трябва да ви кажа, че сте много галантен.
БРИНДСЛИ: Получих внезапен пристъп на лумбагото, господине. Често ме мъчи, особено след дълги дискусии на тъмно.
КАРЪЛ: (много съчувстващо.) Ох, скъпи! Пак ли те присви?
БРИНДСЛИ: Боя се, че да, сладурчето ми.
ХАРОЛД: (отваря капака.) Ето, нека аз. Аз не съм толкова хилав, като кекавия ви приятел. (към Шупанзиг.) Хайде, ти слизай!
ШУПАНЗИГ: (примирява се.) Така. Сбогом! Изоставям светлината на Изкуството заради мрака на Науката!
ХАРОЛД: По-малко приказки, може ли?
ШУПАНЗИГ: Извинявайте.
(Шупанзиг слиза с фенерчето в шахтата към мазето. Харолд ядно затръшва капака след него и, разбира се, светлините незабавно се усилват докрай. Дълга пауза. Всички стоят, силно смутени. Изведнъж чуват г-ца Фърнивъл, която зад завесата пее „Вековна скала“ с подчертано пиянски глас.
Горе, привлечена от звука от затръшването на капака, Клия става от леглото, все още с бутилката водка и чашата за плакнене на зъби и остава заслушана в горния край на стълбите.)