Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Гроувс не можеше да повярва, че учените са готови да работят с такива несигурни изчисления. „Това е пълна идиотщина — помисли си той. — Все едно да поръчаш вечеря и да кажеш: — Не знам колко гости ще дойдат — може би десет, а може и хиляда. Погрижете се обаче храната да стигне за всички.“
Генералът беше шокиран от тези нереалистични разсъждения и не можа да се сдържи:
— Как си представяте, че ще проектираме завод на базата на толкова несигурни данни? Какво производство да предвидим — три бомби месечно, една трета от бомба или тридесет бомби?
Чикагските учени не можаха да му отговорят.
Преди да закрие съвещанието, Гроувс реши да постави отношенията между него и учените на твърда основа. Без да показва никакво смущение от това, че говори с Нобелови лауреати, той им заяви направо:
— Искам да наблегна на нещо много важно. Вероятно знаете, че нямам учена степен. Полковник Никълс има, но аз нямам. Искам да ви кажа обаче, че съм посветил 10 години на обучението си. Цели 10 го дини аз само учех. Не трябваше да си изкарвам хляба с преподаване и само учех. Това се равнява на две учени степени, нали?
Никой не каза нищо. Появиха се няколко смутени усмивки. Лео Зилард пуфкаше нетърпеливо с лулата си и едва дочака генералът да излезе, за да изрази възмущението си.
— Как може да се работи с такъв човек?
7.
Професор Ърнст Лорънс чакаше Гроувс на гарата в Сан Франциско. Той се ръкува сърдечно с генерала и заяви:
— Отиваме направо в Радиейшън Хил, генерале. Очаква ви изненада! Сигурно сте се наслушали на теории в Чикаго и в Колумбийския университет. Тук ще видите как се прави пречистването!
Това беше първото посещение на Гроувс в Бъркли и той беше възхитен.
— Това надминава моите очаквания, доктор Лорънс!
По време на дългото пътуване с влака Гроувс беше проучил документацията за електромагнитния метод на Лорънс за пречистване на урановия изотоп и не беше много окуражен. Сега разбра защо инженерите от „Стоун и Уебстър“, избрани от Маршал да разработят индустриалното приложение на създадения в Бъркли процес, обичаха да работят с Лорънс. Той очевидно беше човек на действието, „учен инженер“, с когото може да се води нормален разговор по технически въпроси, за разлика от дългокосите университетски учени. Лорънс беше висок мъж с момчешки вид, руса коса и загоряла кожа. В движенията и в енергичната му походка се криеше огромна жизненост. Сините му очи бляскаха зад очилата с нетърпението на човек, който съзнава, че животът е прекалено къс за всичките чудесни неща, които е решил да извърши. Той нямаше нищо общо с възрастния и улегнал професор, когото повечето хора очакваха да видят. Здравият му калифорнийски тен, младежкото лице, широките спортни фланелени дрехи и непринудените маниери не отговаряха на общоприетата представа за един носител на Нобелова награда.
Лорънс седна зад волана и колата потегли към Бъркли. За Гроувс в продължение на дълги години това пътуване остана като най-опасното приключение, в което бе участвал по време на войната. Начинът, по който Лорънс караше, го втрещи. Натиснал докрай педала на газта и обърнал глава към събеседника си, професорът преминаваше от едното в другото платно на пътя и сечеше завоите с пълна скорост, без да обръща внимание на другите коли по шосето. Гроувс си отбеляза наум щом се върне във Вашингтон, да издаде заповед правителството да назначи шофьори на всички водещи учени — Лорънс, Ферми, Комптън, независимо дали те искат или не.
Все още замаян от пътуването, Гроувс последва Лорънс в зданието, където беше разположен калутронът. Той никога не беше виждал такава машина — тя бе непозната извън радиационната лаборатория в Бъркли. Терминът бе изкован от Лорънс: „калу“ от Калифорнийски университет и „трон“ от циклотрон, машината за разбиване на атоми, с която бе станал Нобелов лауреат през 1939 г.
Калутронът беше странен уред. Състоеше се от 95-сантиметровия магнит от циклотрона на Лорънс, към който беше прикачена вакуумна камера с форма на буквата С, заемаща 20-сантиметровото разстояние между полюсите на магнита.
— Това е старата машина — заяви гордо Лорънс. — Исках само да добиете представа. Почакайте само да видите новия калутрон!
Неколцина младежи, новозавършили студенти с карирани ризи и кецове, се суетяха около машината. Те изпълняваха всяко нареждане на Лорънс със страхопочитанието на новопокръстени, слушащи Светото евангелие. Атмосферата беше жизнерадостна и младежка. Гроувс гореше от нетърпение да види новата гигантска машина, за която Лорънс говореше с такъв ентусиазъм, защото беше чел достатъчно смущаващи доклади за неубедителните резултати, получени с 95-сантиметровия калутрон.