Ричард Лъвското сърце [bg]

— Прав си, прав си — съгласи се Ричард. — Не съм справедлив към този езичник, султана, виновен съм пред него. О, ако Бог ми дадеше възможност да се сразя с него на бойното поле, пред очите на християнските и на езическите войски!

При тези думи Ричард извади ръце изпод завивката и като седна с голяма мъка, размаха юмрук, сякаш стиснал бойната секира над скъпоценната султанска чалма. Наложи се де Уо да прибегне до малко насилие, което кралят не би позволил другиму. С правото си на болногледачка де Уо накара господаря си да легне отново и го зави до шията. Вършеше всичко това с грижовността, с каквато майка бди над капризното си болно дете.

— Ти си добра болногледачка, макар и малко грубичка — през горчив смях произнесе кралят, като се подчини на силата, на която не можеше да се съпротивлява. — Май ще ти прилича боне, както на мен — детска шапчица. При вида на такова детенце и на такава бавачка момите ще припадат от страх.

— Навремето доста народ плашехме — рече де Уо — и ще има тепърва свят да уплашим. Тези пристъпи на треска са дребна работа. Само трябва да бъдете търпелив, за да оздравеете напълно.

— Пристъпи на треска ли! — бясно извика Ричард. — Е да, имам треска, но къде са другите християнски владетели? Те явно са обзети от летаргия, повалени са от паралич, който ги е лишил от възможността да действат и дори да говорят. Някаква язва е разяла сърцата им и е унищожила всичко благородно, рицарско и добродетелно в тях. Накарала ги е да нарушат най-свещения обет, даван някога от рицари. Накарала ги да пренебрегнат своята слава и да забравят своя Бог.

— За Бога, Ваше величество, не говорете толкова високо — рече де Уо. — Ще ви чуят вън, а нали сред рицарите и без това честичко се чуват такива приказки и пораждат караници и спорове. Не забравяйте, че болестта ви прекършва най-важната пружина на цялото начинание. Нали християнската войска без крал Ричард е като подемно устройство без макара и лост.

— Подмазваш ми се, де Уо — промълви Ричард.

И все пак беше податлив на ласкателства и отпусна глава върху възглавницата, сякаш искаше да се успокои и да отпочине. Подобно нещо му се случваше рядко през последните дни. Ала Томас де Уо не беше придворен ласкател. Произнесената фраза се бе откъснала неволно от устните му и той не можа да продължи приятната за краля тема, за да задържи доброто настроение, което тя бе предизвикала. Той замлъкна и мрачните мисли отново Залегнаха краля. След малко Ричард възкликна рязко:

— Да, кълна се в Бога! Бива те да успокояваш болни. Но нима съюзът на владетелите, войската от благородни аристократи, най-добрите европейски рицари могат веднага да отпуснат ръце поради болестта на един човек, пък ако ще и този човек да е английският крал! Нима болестта и дори смъртта на Ричард могат да спрат трийсет хиляди души, храбри също колкото него? Защо владетелите не се съберат и не изберат човек, който да ръководи войската?

— Точно това ще стане, Ваше величество — каза де Уо. — Чувах, че вече се съвещават по този въпрос.