Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Рудолф кимна. Изведнъж му се допуши, макар да се беше отказал от лулата още преди пет години.
— Знае ли цялата история?
Отец Франческо се усмихна — по-скоро на себе си.
— Още не знае нищо. Възнамеряваме да го „посветим“ постепенно.
— Мисля, че ще бъде добре, ако присъстваш, когато му кажем — рече Викториана. — Да му обясниш със свои думи какво си направил. — После разказа накратко за случилото се със сестра Етиен, изпаднала в шок вследствие на видението — може би прозрение, свързано с разисквания въпрос.
Рудолф отхвърляше „виденията“ и другите религиозни преживявания като пълни глупости. За тези тримата те може би бяха обичайни, но да се търси връзка между нервната криза на Етиен и онова, което той бе направил, според него беше абсурдно. Опитваше се да не мисли защо са го повикали във Ватикана. Не искаше да приеме, че е дошъл денят да застане лице в лице с отговорността и механизмите, които бе привел в действие преди толкова много години.
Лекото почукване на вратата на заседателната зала накара всички да обърнат погледи натам. Появи се смуглото лице на Орландо, а зад него идваше Каренца.
Рудолф Кригер се вгледа в младежа — всъщност беше мъж. Беше висок и слаб, с мускулесто атлетично тяло, с черни очи и тъмнокестеняви коси, класически орлов нос и волева брадичка. И интелигентен. Пред тях стоеше човек, който можеше да бъде известен спортист или филмова звезда, а те го бяха направили свещеник.
— Добре дошли, отец Каренца — каза кардиналът. — Заповядайте, седнете.
— Благодаря — рече Каренца и седна в най-отдалечения край на масата.
Изглеждаше притеснен, може би защото всички погледи бяха приковани в него.
Лареджа погледна отец Франческо и кимна. Йезуитът стана и се обърна към Каренца.
— Аз съм отец Джовани Франческо. Работя като връзка на папата с йезуитите, но днес съм тук в качеството си на член на Комисията за разследване на свръхестествените явления. Моите колеги.
Франческо представи останалите, като не забрави титлите им.
Подчерта, че Кригер е пенсиониран учен и носител на Нобелова награда.
Каренца се наведе напред, очевидно смаян, но напълнен с колебание и вероятно смутен. Кригер го съжали.
— През следващите един-два дни искаме да ви подложим на серия изследвания — каза Рудолф. — Нищо сериозно, само основните тестове за физическо състояние и някои по-специални.
— Какви? — попита Каренца. В гласа му не прозвуча подозрение. Кри гер се прокашля.
— Изследвания, които ще определят дали притежавате психокинетични способности или определени особености от психологично естество.
— Искате да кажете, че ще проверите дали съм нормален? — усмихна се Каренца.
Рудолф хареса откровеността на младия свещеник.
— Не съвсем, но може и така да се каже.
— Вижте какво, доктор Кригер, не искам да бъда изследван от тази комисия. Предпочитам да забравя за случилото се.
— Моля ви, отче, няма смисъл да се притеснявате — намеси се Викториана в очевиден опит да го предразположи. — Уверявам ви, че разбираме какво изпитвате.
— Можем ли да направим нещо, за да се чувствате по — спокоен, отче? — попита Лареджа.
Каренца се вторачи в него.
— Извинете, Ваше високопреосвещенство, но аз убих човек. Не се оправдавам, но това ми тежи.
„Добре казано“ — помисли Кригер. Младият мъж му допадаше.
— Тогава да започнем с няколко въпроса — усмихна се Франческо. — Моля ви, бихте ли ни разказали какво точно се случи с вас?
Рудолф се облегна и се заслуша в разказа на Каренца. Младият свещеник не пропусна нищо. От време на време го прекъсваха, но го правеха с явно вълнение. Франческо изглеждаше най-спокоен. Лекарят се възхищаваше от самообладанието на Каренца. Убийството сигурно беше ужасно бреме, но младият свещеник го носеше с достойнство.
Разговорът продължи до залез слънце. Всички се умориха, но не загубиха почтителността си към Каренца, нито убедеността си в достоверността на разказа му. Постепенно се отпуснаха. Рудолф мълчаливо наблюдаваше и чакаше.
Най-после извикаха Орландо да заведе младия свещеник в стаята му.
На другия ден щяха да започнат същинските изследвания.
Ватикана — Каренца. 25 август 1998
Отец Орландо разведе Питър из сградата, която щеше да бъде негов дом през следващите няколко дни — Академията на науките. Каренца видя лабораториите и кабинетите на втория етаж, където щяха да го изследват, и се качи в стаята си на горния.
Помещението беше малко и сякаш набързо пригодено за живеене. През единствения прозорец се виждаше звездното небе над ниските възвишения и грижливо подкастрените храсти, които красяха двора на Академията.