Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Записали сме всичко, което направихме — каза Кригер. — Всичко е документирано. Месеци наред усъвършенствахме метода „ин витро“. После създадохме подходяща среда за развитие. Трябваше да намерим начин да запазим ембриона жив, докато стигне до фазата на бластула. После…
Кригер, изглежда, се опитваше да го убеди в истината такава, каквато я виждаше самият той — сякаш научните обяснения щяха да накарат Питър да повярва.
— Говоря ти за начина, по който беше роден, сине — завърши Кригер.
Думите му пронизаха Питър и го ужилиха с язвителността си.
Възможно ли беше да е вярно?
— Заснехме дори филм — продължи Кригер. — От имплантацията до раждането.
— Непорочното зачатие — добави Лареджа благоговейно.
— Точно така — потвърди Викториана. — Майка ти е девствена.
Тези хора бяха невероятни. Трябваше на всяка цена да избяга оттук!
— Защо не престанете да дрънкате глупости? Оставете ме на мира!
Гласът му трепереше от гняв.
— Успокой се — каза Франческо и протегна ръка към него.
Питър се дръпна и се опита да стане, ала четиримата му мъчители го бяха заградили от всички страни. Той размаха ръце като обезумял.
Всички отстъпиха, с изключение на йезуита, който пристъпи напред и викна:
— Прости ми, Господи!
И го удари. Питър отново изпадна в несвяст.
Събуди се. Този път беше сам. Главата го болеше. Забеляза, че на ръката си има убождане от игла. Отиде до вратата и натисна дръжката, но беше заключено. Стаята се беше превърнала в затворническа килия.
Беше техен пленник. А уж го смятаха за Спасителя.
Усмихна се иронично и се хвърли в леглото. В същия миг резето щракна и на прага застана доктор Кригер. Изглеждаше замислен.
— Здравей, Питър. Може ли да вляза?
— Вече влязохте.
Ученият затвори вратата и седна на единствения стол. Сложи износената си лекарска чанта на пода и скръсти ръце.
— Бих искал да се извиня за всичко, което се случи от снощи насам.
Особено за това, че те държат под ключ. Идеята беше на Франческо.
— А, да, отец Джовани Франческо. Уникален човек. Не всеки може да се похвали, че е цапардосал Иисус.
— Трябва да те прегледам. Имаш ли нещо против?
— Да. Но има ли значение?
— За съжаление не.
— Не се ли страхуваш, че мога да те поразя с някоя мълния?
Кригер се взря в тавана за миг, сетне погледна Питър и очите. — Всъщност това никога не ми е минавало през ума…
Питър седна и огледа човека, спечелил Нобелова награда. Макар и на шейсет и няколко години, лекарят беше слаб и енергичен. Сребристата му сива коса беше гъста и буйна.
— Откъде да знам, че ми казвате истината? И че това не е някакъв смахнат психологически експеримент?
— Нали прочете дневника ми? Имаме тонове документация и филми.
Кълна се, че всичко е истина. Освен това видя доказателството.
— Онова, което се случи с крадеца, не означава, че съм… който твърдите. Тогава стана нещо странно.
— От философска гледна точка може би имаш право. Но аз не мисля така.
— Наистина ли смяташ, че съм Божият Син?
Кригер се изкашля.
— Не знам. Много години съм мислил по този въпрос. Единственото, което знам със сигурност, е, че си генетичен двойник на човека, с чиято кръв е напоена плащеницата. Религията никога не ме е занимавала.
— Да, това е по-смислен отговор. А майка ми? Какво можеш да ми кажеш за нея?
— Почти нищо. Тя беше монахиня. Хубаво младо момиче, само на осемнайсет години.
— И тя ти позволи да я оплодиш по изкуствен начин? Не, сигурен съм, че така й е било наредено. Божия воля или нещо подобно, нали?
— Да, нещо такова. Казаха й да участва в експеримента, защото папата искал така.
— И какво стана с нея, след като я използвахте?
— Не знам. Предполагам, че си е в манастира. Наистина не мога да ти кажа.
— Кой манастир?
— Абатството на Бедната Клариса, доколкото си спомням.
— Наблизо ли е?
— Не съм сигурен, но мисля, че да. Защо питаш?
— Не е ли естествено един човек да иска да види родната си майка?
— Ще попитам кардинала.
— А защо не може аз да го попитам? Затворник ли ще ме държите тук?
— Не знам — отговори Кригер и извади от чантата апарат за измерване на кръвното налягане и слушалка.
— Какво всъщност искате от мен? — попита Питър отчаяно. — Да предположим, че всичко това е вярно, но защо сте го направили?
— Съблечи си ризата, ако обичаш — рече Кригер.
— Кръвното ми налягане е нормално. Махни този апарат и отговори на въпроса ми.
Лекарят се вгледа в него, после каза:
— Имаш право.
— И така, какво искат от мен?
— Наистина ли не се досещаш?
— Нямам представа. Кажи ми.