Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

През цялото това време той бе живял тихо в едно малко швейцарско село, забравил за работата, която бе свършил толкова отдавна. Не, това не беше вярно. Помнеше какво бе направил. Но се опитваше да го забрави, И сега всичко се връщаше.

Измъчваше ли го съвестта му? Трудно беше да се каже. Сключил бе сделка и беше длъжен да изпълни задълженията си докрай. Неизчерпаемият запас от ватикански пари не намаляваше и животът му беше охолен и щедро възнаграден, както му бяха обещали.

Мерцедесът спря тихо пред задния вход на Говернорате, където го посрещна отец Орландо — младолик и изключително сдържан свещеник.

Качиха се с асансьора и той влезе в заседателната зала. Кардинал Паоло Лареджа седеше начело на огромната полирана маса. Другите двама — мона хинята и свещеникът — също бяха там. И двамата наглеждаха поразител но жизнени и здрави. Дебелината на Лареджа обаче го потресе. Карди налът беше като топка. Сигурно беше пълен с холестерол и го заплашваше сърдечен удар…

— Добре дошъл, докторе! — каза Лареджа. — Надявам се, че помниш майка Викториана и отец Франческо…

— Разбира се — отговори Рудолф и се опита да се усмихне любезно.

— Много време мина, нали?

— Предполагам, че се досещаш защо си тук — обади се отец Франческо.

— Да — отговори Рудолф. — Може и да съм остарял, но паметта още не ми изневерява.

— Ще ти дадем екип — рече кардиналът. — Потрябва ли ти нещо, веднага ще го получиш. Заповядай, докторе, седни.

Рудолф избра стола срещу видеоекрана. Сякаш се подготвяха за съвещание на управителен съвет. Кардиналът кимна на игуменката и тя каза:

— Искаме пълен анализ. Физическо и психическо състояние.

Рудолф, след толкова години все още изумен от красотата й, се усмихна.

— Сестро, не съм специалист по второто.

— Убеден съм, че знаеш достатъчно — каза кардинал Лареджа. — Освен това в екипа ти ще има психиатри.

— Много добре, но какво обяснение ще дадем?

— Ние сме част от Папската комисия за разследване на свръхестествените явления — обясни отец Франческо и за неудоволствие на игуменката запали поредната цигара.

— От теб се иска да извършиш традиционните процедури. Никой няма да ти задава въпроси.

— Обичайна практика ли е Курията да вика лекари чужденци?

— Не — отговори йезуитът, — Но с възрастта идват и някои привилегии. Можем да постъпваме, както намерим за уместно.

Изглежда, бяха обмислили всичко до най-дребните подробности. Освен тях той беше единственият човек на света, който знаеше какво бяха успели да направят. Зачуди се дали биха пощадили живота му и дали щяха да му вярват през всичките тези години, ако не беше толкова необходим за евентуалния финал. Запита се колко ли други бяха умрели, защото знаеха макар и откъслечни части от историята.

— Имаш ли други въпроси? — попита кардиналът.

Имаше няколко, но никога нямаше да ги зададе. Вместо това попита:

— Къде е младежът? Мислех, че ще започнем днес.

— Почива си от пътуването — отговори Лареджа. — Ще го доведат.