Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Да видим сега. Тук пише, че сте роден в Италия близо до Рим… Интересно. Прекрасно странно съвпадение нали?
— Точно така — потвърди Каренца. Родителите ми загинаха при автомобилна злополука и аз бях в сиропиталище „Франциск Асизки“, докато навърших осем години. Лареджа кимна.
— А после сте спечелили стипендията „Игнаций Лойола“ за йезуитското училище в Америка. Много впечатляващо, отче.
— Благодаря — рече Питър, доста учуден от дебелото си досие.
— Как ли бяха събрали толкова много информация за него толкова бързо?
— Изглежда, вече знаете всичко за мен.
Кардиналът се подсмихна.
— Ние сме доста задълбочени. Харесва ли ви Ню Йорк? Чух, че бил много красив град.
— Семинарията беше в Адирондак. Там беше много хубаво.
— Да, разбира се. Никога не съм бил в Америка, но съм чу вал, че е изключително разнообразна страна.
Лареджа, изглежда, играеше някаква често репетирана роля. Говореше неубедително като бездарен актьор. Какво ставаше тук? Телефонът иззвъня и кардиналът вдигна слушалката.
— Казах, че не искам да ме безпокоят — рече Той и след кратка пауза добави:
— О, Вани, не разбрах, че си ти… Извинявай… Много добре.
— Днес следобед. Затвори и погледна Питър.
— Това беше един от членовете на Комисията, който ще… се занимава с вашия случай. Отец Джовани Франческо. Забавил се е по работа с друг член на Комисията. Съжалявам, отче, но ще трябва да отложим първия разговор за днес следобед. Б четири часа.
Питър пак се зачуди защо бързат толкова. Докараха го направо от летището и сега явно възнамеряваха незабавно да го разпитат. Лареджа кимна и затвори папката.
— Извинете — каза Питър, — но съм малко объркан. Всъщност много.
— С какво мога да ви помогна?
— Като начало, къде ще отседна? И колко време ще бъда тук?
— Наистина сте станали американец — усмихна се Лареджа. — Толкова сте прям. Запазили сме ви апартамент в Тевтонския колеж, тук, във Ватикана. Отец Орландо ще ви заведе там. Може да си починете и да разгледате града. Отец Орландо ще ви върне тук в три и половина.
Уреждаме и преглед от нашия лекар. Предполагам, че нямате нищо против?
— Не — отговори Питър. Опитваше се да подреди въпросите в главата си. — Смятате ли, че можете да ми кажете нещо повече за тази Комисия за разследване на свръхестествените явления?
Лареджа сви рамене.
— Какво има да се разказва? Светата Църква винаги се е интересувала от потвърждаването на всяко доказателство за намесата на Божията ръка в ежедневния ни живот. Какъв по-добър начин има да се укрепи вярата от това да се докаже съществуването на чудеса?
Питър кимна. Доста интересчийска фанатична риторика… Кардиналът явно нямаше да му каже нищо съществено. Може би трябваше да отиде в стаята си и да си почине. Реши да опита пак.
— И още нещо. Защо бързахте толкова да ме видите?
Кардиналът се усмихна — този път по-сърдечно.
— Защото искрено се интересувахме от запознанството си с вас, отец Каренца. Не знам защо, но съм очарован от вас.
Дебелият мъж го каза толкова чистосърдечно и с такава очевидна правдивост, че Питър беше завладян от внезапната му непосредственост.
Стана му неудобно. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред, но нямаше представа какво е то.
— Разбирам… — каза след кратко мълчание той. — Е, благодаря. Би трябвало да съм поласкан. Но искам да ви кажа, че онова, което се случи с мен, съвсем не беше приятно. Всъщност беше ужасно.
Лареджа махна с пухкавата си ръка.
— Ах! Ще има предостатъчно време да обсъждаме тези неща.
Питър се събуди гладен. Въоръжен с карта и малкото лири, които му бе дал Орландо, той тръгна по задните улици на Ватикана.
Повървя малко и се озова на площад „Протомартири“. Намираше се пред южната страна на базиликата „Свети Петър“. Отдясно беше Арката на камбаните, през която се минаваше за Колонадата на Бернини и площад „Свети Петър“.
Реши да избегне огромните тълпи, насъбрали се на площада, но спря, за да се наслади на величието на Базиликата, после направи обиколка, която му даде по-пълна представа за разположението на Ватикана.
По-добре беше да разгледа града, докато все още имаше възможност.
Ако трябваше да прекара повечето си време с Комисията, нямаше да види нищо.
Тръгна на запад, пресече Виа Дела Фондамента, после се отправи на север, по Виале Дел Джардино Квадрато, граничеща с красивите Ватикански градини. Прекоси Виале Ватикано, зави наляво и пое по виещия се път, който обикаляше града. Разходката продължи повече от час и го успокои. Движението в покрайнините не беше толкова оживено, а стръмният път му позволи да разгледа целия град. Спираше, когато поискаше, запомняше различни забележителности и постепенно се ориентираше в новата си среда. Денят беше хубав и ясен, пълен с ярки контрасти — синьо небе и бели каменни сгради, пясъчни хълмове, изпъстрени с тъмнозелени кипариси.