Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

Орландо избегна всичко това, като се шмугна между Светия синод и Базиликата и пое още по-близо до появилата се изневиделица грамада на Говернорате. Беше казал на Питър, че ще се срещне с кардинал Пабло Лареджа, префекта на Комисията за разследване на свръхестествените явления в Курията. Питър се зачуди какви въпроси ще му зададат. Дали ще се държат враждебно? Или скептично? Грубо? Надяваше се да разберат травмата от преживяването му и неопровержимия факт, че е отнел човешки живот.

След още няколко остри завоя черният мерцедес излезе на Виа Дела Фондамента. Отец Орландо пресече широкия правителствен площад и спря колата пред задната част на сградата. Влязоха през двойните стъклени врати и тръгнаха из преддверието — подобно на пещера помещение, охранявано от неколцина сериозни швейцарски гвардейци. Отец Орландо размени няколко думи с тях, те кимнаха и издадоха на Питър пропуск, който трябваше да закачи на ревера си.

— Насам, ако обичате — каза Орландо и го поведе към асансьора.

По коридорите, като пчели в кошер, сновяха стотици служители.

Мълчаливият Орландо и Питър слязоха от асансьора на най-горния етаж и тръгнаха по един дълъг коридор, в дъното на който имаше тежки дъбови врати. Влязоха и секретарят, облечен в расо, стана от бюрото си, за да ги поздрави.

— Бонджорно, отец Каренца — сърдечно каза той. — Кардиналът ви очаква.

Орландо отвори още една двойна врата, украсена с позлатени орнаменти. Питър го последва, като не можа да не обърне внимание на дръзката пищност. Католиците либерали вечно надигаха глас, че Рим прахосва луди пари, докато латиноамериканските страни тънат в пълна мизерия. Позлатените врати щяха да бъдат страшно силен довод в тяхна полза.

— Кардинал Лареджа — каза отец Орландо, — това е отец Питър Каренца от Ню Йорк.

Питър се вгледа в кардинала. Лареджа седеше зад отрупано, но подредено бюро. Червената му мантия нямаше друга украса освен един голям златен кръст, окачен на тежка златна верижка. Лицето му беше овално и бледо. Плешивата му глава и поредицата двойни гуши допринасяха за цялостния му закръглен вид. Да се опише като дебел щеше да бъде меко казано.

Кардинал Лареджа беше огромен. Шопар. Обемист. Тлъст.

Лареджа се подпря на бюрото, завъртя се на стола, стана и протегна ръка. Устните му бяха влажни и тъмни, а усмивката — широка и някак пресилена.

— Отец Каренца, приятно ми е да се запознаем. Заповядайте, седнете.

— После Лареджа се обърна към Орландо на италиански:

— Това е всичко, отче. Благодаря и довиждане.

Питър се настани на стола срещу бюрото и тайно се възхити на пищното обзавеждане на кабинета. Кардиналът седна, извади една дебела папка, отвори я и започна да я преглежда.

— Предполагам, че сте доста озадачен от всичко това, нали?

Гласът на Лареджа беше твърде тънък за грамадното му туловище.

— Да, така е. Дори не знаех, че Църквата още разследва толкова сериозно… чудесата.

— О, разбира се, че го правим, отче.

Кардиналът продължи да прелиства книжата.