Майсторите на желязото

Тъмната светлина била земен брат на белия небесен огън, разцепил небесата, когато злият Ками на облачния свят опитал да атакува замъка на Амерацу10, богинята на всичко. Ослепителната светкавица била направена от верига от искри, които изтекли от нейния меч, за да поразят с един ужасен удар 10 000 от неговите врагове. И огънят, който паднал на земята и се разпространил по света, бил пълен с неговата божествена сила.

Предачите намерили тайни начини да извлекат тази сила от горите и реките, камъните и тревата, от въздуха, дишан от хората. Хванали я на магически колела и я завързали здраво с фини като коприна метални нишки. Тъкачите взели тези нишки и ги изтъкали във фини въжета, от които направили гигантска мрежа, която след време обкръжила цялото земно кълбо. Никой не възразявал, защото в началото всички били очаровани от нейната магическа сила. С едно щракване на пръсти въжетата докарвали светлина там, където било тъмно, осигурявали топлина за старите кости, изпълвали въздуха с музика.

Това било добро, но нещата не свършили дотам. Били намерени нови начини за хвърляне на тъмната светлина през въздуха. С невидими нишки била изтъкана втора мрежа. Светът мълчаливо бил направен пленник, но отново никой не се възпротивил, защото предачите построили по-мощни магически механизми и тъкачите създали начини да освободят хората от тежкия труд. Тъмната светлина въртяла сонди, движела триони, вдигала чукове, ковяла желязо и свързвала метали посредством искра.

За бавно схващащите безделници това време било добро. Безделието станало добродетел. Но майсторите занаятчии скоро останали без пазар за уменията си. Сръчните им пръсти били заменени от метални нокти на безглави роби с неуморни ръце от стомана. Захранвани от тъмната светлина, независещи от сезоните и от това дали е ден, или нощ, те произвеждали предмети за едно мигване на окото от материали, които не били създадени от природата. Тези направени без любов предмети нямали душа. Те били безполезни дрънкулки, мимолетни хрумвания на хора, които плащали всякаква цена, за да прикрият празнотата на живота си.

Тъкачите създали празнотата и вече работели неуморно да я запълнят. Природният свят бил изместен от илюзорен: свят на фалшиви надежди и празни мечти, който ставал все по-силен, като се захранвал от енергията, открадната от стария свят.

За по-малко от едно столетие земята се превърнала в гигантски дом за удоволствия с магически прозорци, които съблазнявали окото, и съблазнителни звуци, които отклонявали всички, освен най-силните от Пътя на воина. Фантазията станала нова реалност. Хората изгубили цялото си чувство за чест, сензацията изместила чувствителността. Принципите, които лежали в основата на самурайската етика, били отхвърлени; плодовете на древната мъдрост изсъхнали, оставени без грижа върху стеблото. Жените пренебрегвали семейните си задължения; мъжете изоставили занаятите и професиите си и всякакво чувство за чест, за да участват в абсурдни игри в преследване на банални амбиции, с готовност се подлагали на публичен присмех и унижение с напразната надежда да спечелят нищо не струващи награди. Позлатата на глупака.