Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— И парфюм, скъпа.
— Шефът няма обоняние, Джейк. От годините е.
— Но затова пък моето е напълно запазено.
— Ох, да. Значи парфюм за теб. И боя за шефа. Никога не бях опитвала нещо толкова екстравагантно на работа… но след като ще бъда само при него и при теб и няма да ме гледат други хора, ще пробвам. Тъкмо ще разбера какво най-много се харесва на шефа. Джо обича да измисля всякакви предизвикателни шарки и не е никак ревнив — сигурно защото му е жал за стареца. Но напоследък толкова трудно се намират модни дрешки. Ще трябва доста да обикалям.
— Юнис.
— Да, сър? Да, Джейк?
— Не излизай по магазините тази вечер. Това е заповед — от твоя шеф, предадена чрез адвоката му.
— Добре, Джейк. Мога ли да попитам защо?
— Ако искаш, утре можеш да носиш само боя. Моите хора ще те докарат с бронираната кола, все едно че си корона с перли. Но тази нощ колата ми трябва.
Утре вече ще имаш своя и ще можеш да се разхождаш навсякъде.
— Добре, сър. — Тя кимна покорно.
— Но грешиш, като казваш, че Йохан няма да живее дълго. Проблемът му е, че ще живее прекалено дълго.
— Не разбирам.
— Той е в капан, миличка. Паднал е в лапите на докторите и те няма да го пуснат лесно. Веднъж закачиш ли се на животоподдържащите системи, нямаш шанс. Не си ли забелязала, че му сервират да яде без нож или вилица? Метални имам предвид. Вместо това му дават пластмасови прибори. Помисли малко, мила. Превърнали са го в машина, лишен е от каквото и да било право на избор. Юнис, тази мозъчна трансплантация е единственият начин да надхитри лекарите. Ловък ход да извърши самоубийство.
— Не!
— Да. Лишиха го от всички човешки възможности и не му остава друго, освен да прибягва до хитрост. И двамата с теб ще трябва да му помогнем, защото го иска… Изглежда, пристигнахме. Не плачи, малката, защото мъжът ти ще поиска да разбере причината, а не бива да му я разкриваш. Нещо против да ме целунеш на раздяла?
— О, с удоволствие!
— Спри да плачеш и изтрий хубавото си личице, всеки миг ще отворят вратата.
Малко след това тя прошепна:
— Джейк, това бе най-хубавата целувка, която съм получавала. И вече не ми се плаче. Чуваш ли — отключиха вратата.
— Но ще трябва да почакат, докато я отключа и аз — отвътре. Може ли да се кача с теб в асансьора и да те изпратя до вратата?
— Ннне… Мога да обясня присъствието на охраната, но не и защо адвокат на фирмата си прави труда да ме изпраща до прага. Джо не ме ревнува от шефа, но за теб не зная. Не бих искала да го карам — особено след като за малко да му дам повод за това.
— Можем да наваксаме пропуска.
— Бихме могли, мили Джейк. Вече не съм онова скромно и съблюдаващо моралните устои девойче от Айова… сигурно ме поквариха ролс-ройсът и парите… както и един градски тарикат. Пусни ме да си вървя, мили.
3.
Мълчаливо и с подобаващо уважение охраната я изпрати до вратата. Юнис разглеждаше крадешком и с подновен интерес Пушкалото Чарли — чудеше се как един дребничък, незабележим и привидно добродушен човечец може да е толкова зъл и опасен, колкото го описваше Джейк.
Те останаха на пост „гръб в гръб“, докато Юнис разговаряше през ключалката с мъжа си и сетне — докато той отвори.
— К’во е станало, за Бога? Отде намери тез униформени маймуни?
— Няма ли първо да ме целунеш? Нали не съм закъсняла? Още няма шест.
— Говори, жено! Преди два часа тъдява цъфнаха други две маймуни с каручката ти — не че се зъбя, след като икономът на шефа ти се обади за тях. — Той взе палтото й и я целуна. — Та къде се губиш, шемет такъв? Липсваше ми.
— Най-милите думи днес. Че съм ти липсвала.
— Ноктите си изгризах! К’во стана?
— Притесни ли се? О, миличкият ми.
— Не се притесних, щот’ портиерът на Смит рече, че са те пратили по важна задача и ще се прибереш късничко. Тъй разбрах, че трябва да съм споко, ама душа покой знае ли? Чат ли си?
— Чат съм. Нищо особено не е станало. Шефът ми прати своя синеок любимец — Джейк Соломон.
— Ах, него значи. Знам го.
— Господин Соломон ме откара с колата си до неговия офис да работим по едни неща за шефа — знаеш той в какво състояние е сега.
— Горкият дъртофелник, откога му е време да гушне босилека. Жал ми е.
— Не го казвай, мили. Очите ми се насълзяват, като си помисля за него.
— Загубеняче малко. Що ми се връзваш?
— Защото те обичам, миличък. Както и да е, свършихме работа и после господин Соломон и охраната му ме докараха — минахме през Птичето гнездо и стреляха по нас. Удариха ни от едната страна.