Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Изглеждаше му позната. Лий беше сигурен, че я е виждал някъде преди. Но можеше и да я бърка с някоя, която много приличаше на нея.
Тя отключи масивната врата и Лий я последва вътре. Щом влязоха в стаята, шумът от салона стихна до неясен шепот.
Това беше всекидневна, с още една врата, която очевидно водеше към спалня. Бе обзаведена с вкус — мебелировката беше скъпа като в най-добрите чикагски хотели. Имаше големи меки дивани и фотьойли, маса от кестеново дърво и бюро с кръгъл плот, над който висеше газена лампа. Всичко бе украсено с ресни и рюшове. Великолепно гнезденце.
Жената въздъхна и свали ръкавиците си.
— Да ви предложа едно питие, мистър Лий? Какво предпочитате? — пресегна се да увеличи пламъка на лампата.
— Най-обикновено пшеничено уиски ще свърши работа.
— Добре — тя отиде до другия край на стаята и извади от малкото барче бутилка и две чаши.
— Божичко, и на мен една чашка ще ми дойде добре — обърна се и го изгледа. — Моля, седнете, мистър Лий.
Лий се настани на един от диваните и се облегна назад в меката тапицерия. Не я изпускаше от очи — беше хубава жена, по всяка вероятност любовница на помощник-шерифа, тъй като бързо бе последвала Фипс при срещата му с Лий.
Тя донесе чашите с уиски до дивана, подаде му едната и с шумна въздишка на копринените си фусти се отпусна в едно от креслата срещу него.
— Мистър Фипс и аз вечеряхме с наши приятели, когато чухме за неприятностите тук.
Лий кимна. Фипс… Тод фипс. Чувал бе това име. Но къде?
— Мистър Фипс винаги беше нащрек с този Слоусън. Не за пръв път се забърква в подобна каша — тя отпи от уискито. Лий забеляза, че тънките й бели пръсти здраво стискат чашата. — Мистър Фипс и сам би се справил с положението, разбира се, но го нямаше тук. Трябва да знаете, че преди той е работил за Бил Хикок Дивия.
Тод фипс! Исусе! Естествено, че бе чувал това име. Един от главорезите на Хикок, а той си подбираше хората. Може и да не бе добър стрелец, но със сигурност беше обучен убиец. Хикок не използваше новаци. След като бе потеглил към Дакота, приятелчето явно беше решило да се премести на някое ново място.
На вратата тихо се почука.
Жената понечи да се изправи, но спря и хвърли на Лий един особен поглед. После му се усмихна учтиво и отиде да отвори.
Беше старата индианка, която прошепна нещо. Високата жена се поприведе, за да я чуе и отговори:
— Добре, кажи й, че след малко ще се кача. И накарай Долорес да доведе доктора, ако трябва.
Тя затвори вратата и се върна при дивана. Все още държеше питието си.
— Съжалявам за прекъсването. Пострадалото момиче е още много разстроено. — Отново седна и отпи от чашата. — Май забравих да ви се представя, мистър Лий. Казвам се Ребека Чейс.
Името не му говореше нищо.
— Значи вие сте купили ранчото Ривър? — Отново му хвърли същия бърз, особен поглед. — Хубаво имение. Да си призная, завиждам ви за чудесното местенце, мистър Лий. — Наведе се и остави чашата си на малка масичка. — Не ви посрещнахме много добре в Крий. — Тя се засмя и поклати глава. — Дивият Запад!
Погледна го и изведнъж спря да се смее. Лицето й побеля като восъчна маска.
— О, Исусе Христе! — възкликна тя, като се взираше в него.
— Какво има? — Лий напрегна мускули.
— Мили Боже! Вие сте Бъкскин Франк Лесли!
Не я остави да каже нищо повече.
Лий дори не си даде сметка как се озова там. Изведнъж се оказа до нея и я удари през устата. Извади острия арканзаски нож и допря бляскавата му стомана в гърлото й.
Главата й беше извита назад към облегалката на креслото. Натисна леко острието в снежната белота на шията й.
Мисълта му течеше съвсем ясно. Един рязък, дълбок разрез и главата й щеше да е почти отрязана. После бърз скок встрани, за да предпази дрехите си от струята кръв, още един към вратата и беж.
Това щеше да му струва загубата на ранчото, както и всичките му пари. Естествено, никога нямаше да го открият. Един постоянно местещ се престъпник на име Лий — по границата имаше много такива.
Наведе се, за да я убие. И тогава видя очите й.
В тях се четеше ужас — дивият, безмълвен ужас на животно, което знае, че ще умре. Нищо човешко не бе останало в тях — нито следа от богатия, изпълнен с удоволствие живот на една хубава жена.
Очите й приличаха на кукленски грозни зелени стъкълца.
Започна да реже. Само започна. Под острието пропълзя тънка червена струя кръв.
В следващия момент махна ножа и се изправи.
Много дълго време тя не помръдна. Седеше с глава облегната назад и очи, които го гледаха с празен поглед.