Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Не отвори уста — мълчеше.
Лий се наведе и пъхна ножа обратно в ботуша си.
— Ти си жена късметлийка, Ребека.
Гласът му сякаш я събуди от дълбок сън, тя се стресна и бавно се изправи в креслото. Помъчи се да каже нещо, но спря и прочисти гърлото си.
— Съжалявам… Много съжалявам, мистър Лий.
— Откъде ме познаваш, дявол да те вземе?
— От… От… форт Грант — тя направи опит да се усмихне. — Изглеждахте ми познат. Първо не бях сигурна — преди бяхте с мустаци… и с брадичка. — Цветът й бавно се възвръщаше — знаеше, че засега се е разминало.
— С кого беше?
Разбра въпроса му правилно:
— Бях едно от момичетата на флорънс Мейнард — тя се опита да се засмее. — Спомняте ли си старата Флорънс?
Сега се сети коя беше — Беки Чейс. Високо слабо момиче; доста нервно, когато говореше, заекваше. Наричаха я Писи, или нещо подобно, защото все тичаше до тоалетната.
Е, беше се променила с годините. Сега бе станала авторитетна „мадам“, приличаше на дама. Бизнесменка, при това не лоша, особено ако притежаваше дял в „Аркадия“.
— Имаш кръв по врата.
Тя си пое дълбоко дъх и вдигна ръка към шията си. Погледна дланта си и видя кръвта по нея. Изведнъж пребледня толкова, та Лий си помисли, че ще припадне. Явно си бе дала сметка колко близо е била до смъртта.
Сетне извади малка копринена кърпичка и, клатушкайки се, стигна до овалното огледало в другия край на стаята. Стоеше там и попиваше кръвта. Все още бе много бледа.
— И какъв ти се пада Фипс, Ребека? — Лий отново седна на дивана и се загледа в отражението й в огледалото.
Видя как се кани да го излъже — очите й се присвиха, докато усилено мислеше какво да каже. После забеляза погледа му.
— Обичам го — отговори тя, като притискаше малката кърпичка към шията си. — Обичам го! — Беше вторачила отчаяните си очи в отражението на Лий в огледалото.
— Нямам нищо против Фипс — каза Лий. Жената отмести погледа си от него. — Не сме се карали. Да си кажа правичката всичко, за което съм дошъл, е да отглеждам коне и да си живея мирно и кротко.
Тя се върна до фотьойла. Изглеждаше по-добре — вече не беше така бледа, а по врата й имаше само малко засъхнала кръв — там, където острието я бе одраскало.
Ребека взе чашата си от масата и я изпи на екс.
— Няма да кажа на никого — рече тя. Стоеше пред Лий и се взираше в празната чаша. — Кълна се в майка си, че няма да кажа на никого.
— Ха така! — Лий също изпи уискито си и се изправи. — Защото, ако го направиш, този път със сигурност ще ти прережа гърлото. И ще опушкам милия ти любовник, без да ми мигне окото.
— Няма, кълна се, че няма.
Лий отиде до вратата. Тя се извърна и го проследи с поглед.
— Франк… Лий. Съжалявам за Розали…
Той я погледна и тя трепна.
— Не смей да споменаваш името й! Както и моето! — Посегна към дръжката на вратата. — Никога! И ако държиш на приятелчето си, внимавай да не се изпуснеш пред него.
— Добре… Добре! Никога, обещавам!
Той излезе и затвори вратата след себе си.
Фипс спря Лий на стълбището. Тълпата се бе успокоила и сега всички седяха край бара. Пиеха си питиетата и си разправяха един на друг кой колко близо е бил и какво точно е видял по време на престрелката.
Мики Слоусън лежеше върху една от игралните маси. Тялото му бе покрито с мушамена покривка. Стар дебел мелез с раздърпани мустаци бършеше пода с парцал, който бе почервенял от кръвта, примесена със сапунена пяна.
Дивият Запад!
— Лий — започна Фипс с пискливия си глас. — От онова, което разбрах за станалото, си направих извода, че всичко е било съвсем честно; така че няма да те арестувам за убийство. — Говореше така, сякаш му правеше голяма услуга. — От друга страна, не обичам такива работи в моя град. Имам си достатъчно грижи с пияниците, дето вадят пищови за глупости.
— Не искам неприятности, помощник-шерифе — каза Лий с най-примирения поглед, на който беше способен.
Фипс не изглеждаше съвсем убеден. Бе чул, че Слоусън пръв е посегнал към револвера си; освен това беше огледал много внимателно трупа с трите куршума в гърдите. Можеше да закрие дупките с дланта си.
Лий ужасно съжали, че Слоусън не му беше оставил време да го застреля в главата — щеше да е по-лесно да му бе пръснал мозъка и да твърди след това, че е било чиста случайност.
Но сега вече бе късно — помощник-шерифът го смяташе за опасен.
— Имам ферма за коне, мистър Фипс, не съм побойник. Добре се оправям с пистолета, ама не обичам да го използвам. Пък и в интерес на истината, онова приятелче беше мъртво пияно.
Това свърши работа. Дългокосият блюстител на реда изгледа продължително Лий, сетне кимна и си тръгна.