Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Обаче му беше омръзнало да лежи в стаята си. Дванайсет часа по гръб бе повече от достатъчно изгубено време. Беше твърдо решен да стигне до фитнес салона, да се качи на някой велоергометър и да се пораздвижи малко...
Спря и напрегна зрението си. Не виждаше кой знае колко добре, но беше повече от сигурен, че не е сам в коридора. Някой стоеше съвсем близо до него, от лявата му страна. Непознат.
Обърна се рязко и стисна за гърлото фигурата, застанала на прага, притискайки тялото й в стената. Прекалено късно осъзна, че е жена. Тя извика високо от изненада, а той изпита срам. Отслаби хватката си, но не я пусна.
Тънкото вратле под дланта му беше топло и меко. Пулсът й беше ускорен, кръвта препускаше във вените й. Той се наведе и пое дълбоко въздух през носа си. И се отдръпна рязко назад.
Господи, тя беше човек. И беше болна, може би умираше.
- Коя си ти? - попита Рейдж. - Как влезе тук?
Не последва отговор, само учестено дишане. Тя беше ужасена. И мирисът на страха й изпълваше ноздрите му. Гласът му омекна.
- Няма да те нараня. Но мястото ти не е тук и искам да знам коя си.
Тя преглътна.
- Казвам се... Мери. Тук съм с приятел.
Рейдж сиря да диша. Сърцето му прескочи един удар, след което забави ход.
- Кажи го отново - прошепна той.
- Казвам се Мери Лус. Приятелка съм на Бела... Дойдохме тук с едно момче, Джон Матю. Бяхме поканени.
Рейдж потрепери. По цялото му тяло се разля приятна, успокоителна топлина. Напевният й глас, ритъмът на речта й, звученето на думите - всичко това сякаш се разля по кожата му, успокои го. Прикова го към нея със сладки вериги. Той затвори очи.
- Кажи още нещо.
- Какво? - попита тя, озадачена.
- Говори. Говори ми. Искам отново да чуя гласа ти.
Тя мълчеше. Рейдж тъкмо щеше да повтори молбата си, когато тя каза:
- Не изглеждаш добре. Имаш ли нужда от лекар?
Той се олюля. Думите нямаха значение. Гласът й - нисък, тих и нежен, галеше слуха му. Чувстваше се така, сякаш някой гъделичкаше кожата му от вътрешната страна.
- Още - каза той и постави дланта си върху гърлото й, така че да усеща по-добре вибрациите на гласните й струни.
- Може ли... Моля те, пусни ме.
- Не. - Той вдигна и другата си ръка. Тя беше облечена в дреха от мек вълнен плат. Отметна яката й и постави длан върху рамото й, та да не може да му се изплъзне.
- Говори.
Тя започна да се съпротивлява.
- Притискаш ме. Задушаваш ме.
- Знам. Говори.
- О, за Бога, какво искаш да кажа?
Макар да издаваше раздразнението й, гласът й пак беше красив.
- Каквото и да е.
- Добре. Махни ръката си от гърлото ми. Пусни ме или ще забия коляното си там, където ще те заболи.
Той се засмя. Притисна долната половина на тялото си в нейното, бедрата и хълбоците му я обгърнаха като капан. Тя се скова, но той я усещаше с всяка своя клетка. Беше слабичка и крехка, макар да нямаше съмнение, че е жена. Гърдите й галеха неговите, бедрата й бяха меки и податливи, коремът й също.
- Продължавай да говориш - прошепна той в ухото й.
Господи, миришеше прекрасно. На чистота и свежест. Като лимоните.
Мери се опита да го отблъсне с тяло, но той се отпусна върху нея с цялата си тежест. Тя задиша на пресекулки.
- Моля те - прошепна той.
Гърдите й се повдигнаха, вероятно си поемаше дъх.
- Аз... ъ - ъ... нямам какво да кажа. Освен да повторя, че искам да ме пуснеш.
Рейдж се усмихна, като много внимаваше устата му да остане затворена. Нямаше причина да показва кучешките си зъби, особено щом тя не знаеше с кого си има работа.
- Кажи го тогава.
- Какво?
- Нищо. Кажи „нищо". Отново и отново. Хайде.
Тя настръхна и мирисът на страха се смени с миризмата на остра подправка, подобна на свежия джоджен в градината. Вече беше много ядосана.
- Кажи го! - заповяда й той, защото искаше отново да усети въздействието, което тя имаше над него.
- Добре. Нищо. Нищо. - Засмя се рязко и неочаквано. Звукът се вряза чак до костите му и се разля изгарящ по гръбнака му. - Нищо, нищо. Ни - що. Нииииииииищо. Ето, достатъчно ли е това? Ще ме пуснеш ли сега?
- Не.
Тя отново започна да се съпротивлява и телата им се потъркаха възбуждащо едно в друго. И той усети промяната в мига, в който тревогата и раздразнението й се превърнаха в гореща страст. Подушваше възбудата й - прекрасен аромат, изпълващ въздуха и тялото му незабавно отговори на повика й.
Стана твърд като диамант.
- Говори ми, Мери. - Бедрата му, притиснати в нейните, започнаха бавно да описват кръгове. Ерекцията му се галеше в Корема й, с което увеличаваше болката, предизвикана от нуждата му. И нейната горещина.