Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не! Защо те е пратил тук? Всички трябва да са в другите стаи! Имам работа! Няма да му служа за посмешище! Не ми ли стори достатъчно вече? И неговият верен пес Лоренц? Крунър, направи това! Крунър, направи онова! Следвах всички инструкции. Аз съм също толкова отговорен за… моите проекти — една случайна, непростима грешка — съгласих се на всички условия, подчиних се напълно и въпреки това… — Той направи безпомощен жест и пръсна още слюнки към госпожица Темпъл. — Това мъчение!
Тя го изчака да спре. В другия край на стаята имаше още една врата. Със сериозно кимване и дълбок реверанс госпожица Темпъл я посочи и прошепна:
— Няма да ви притеснявам повече. Ако „знаете кой“ ме попита, ще дам да се разбере, че вие сте се били посветили само на задачата си. — Кимна още веднъж и тръгна към вратата: силно се надяваше да не е килер. Отвори я и се озова в тесен коридор.
Беше слугински коридор, осигуряващ бърз и спокоен достъп на персонала. В изблик на надежда госпожица Темпъл се запита дали може да я изведе до пералнята. Тръгна тихо към вратата в другия край. Преди да завърти дръжката, забеляза на нивото на очите си шпионка. Очевидно бе сложена, за да може внимателният слуга да е сигурен, че няма да прекъсне господаря си с ненавременно влизане. Госпожица Темпъл одобри това съоръжение на дискретност и такт и надникна.
Видя голяма стая с медна вана по средата. На една маса имаше всевъзможни принадлежности за къпане — гъби, четки, шишенца, сапуни и купчини бели сгънати кърпи. Не видя човек. Отвори вратата и се вмъкна вътре. И веднага се подхлъзна на мокрите плочки и тупна по задник в неудобно разкрачена поза. Рязък звук й подсказа, че горната й роба се е разпрала. Тя замръзна и се заслуша. Чул ли я беше някой? Май не. Госпожица Темпъл предпазливо се изправи. Подът беше оплискан с вода, куп използвани кърпи бяха нехайно захвърлени на земята. Тя топна пръсти във ваната. Водата беше хладка. Човекът бе излязъл поне преди половин час. Погледна кърпите — в стаята не беше идвал и слуга, иначе всичко щеше да е почистено и избърсано. Това значеше, че или къпалият се е още тук, или че на слугата му е заповядано да не идва.
И тогава госпожица Темпъл усети миризмата, която се носеше от съседната стая. Вероятно не я беше забелязала веднага заради аромата на сапун, соли и масла, но щом направи крачка към вратата, същата странна неестествена миризма, която бе усетила на лицето на маскираната жена, връхлетя сетивата й, но много по-силно. Тя покри носа и устата си с ръка. Беше като смес от пепел и изгорен корк може би, или овъглена гума — но пък какво правеха тези миризми в частните покои на провинциално имение? Подаде глава през вратата на банята в малка дневна. Столове, малка маса, лампа, картина — но нищо, което да прилича на гардероб.
Чу стъпки. Тежки стъпки, приближаваха. И тъкмо преди госпожица Темпъл да се втурне обратно в банята, човекът явно се препъна и се стовари на земята. Чу се трясък на нещо тежко, което се пръска на парчета, и през вратата влетяха сини парченца китайски порцелан. Настъпи тишина.
Госпожица Темпъл се осмели да надникне. Току зад прага лежаха останките от огромна ваза и няколко лилии и една прекатурена масичка. До висока почти до тавана арка имаше голямо легло с балдахин, чаршафите му бяха свалени. Вместо тях върху него имаше три големи дървени кутии, досущ като онези в стаята на странния слуга. И тези бяха със свалени капаци и подплатени с филц — оранжев филц. Тя погледна най-ниския капак и видя буквите — също в оранжево, — написани на дървото: ОР-13. Погледна другите два капака и видя, че и те са надписани. ОР-14 и ОР-15.
Все така не се чуваше никакъв звук. Тя пристъпи към арката. Миризмата стана още по-силна и гадна.
Зад арката имаше дневна, по-добре обзаведена, но всички мебели бяха покрити с бяло платно, все едно тази част от къщата бе затворена. Иззад покрития с бял саван бюфет се подаваха два крака: яркочервени панталони с кантове и черни ботуши. Войнишка униформа. Краката не помръдваха. Госпожица Темпъл се осмели да пристъпи напред и да огледа падналия. Куртката му също бе червена, със златни еполети и ширити; самият той имаше гъсти черни мустаци и бакенбарди. Останалата част от лицето му бе покрита от стегната червена кожена маска. Очите му бяха затворени. Не видя кръв — нямаше явни признаци, че си е ударил главата. Може би бе пиян. Или зашеметен от миризмата. Тя го побутна с крак. Той не трепна, въпреки че по леко повдигащия се гръден кош си личеше, че е жив.