Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Е, можеше поне да си сложиш малко руж или нещо подобно. Бяла си като платно.
— Знам, че изглеждам ужасно. Но си имам други грижи на главата. Цялата тази работа със спускането в Подземния свят не е никак фасулска, знаеш.
— Тогава не се спускай всяка нощ! — възкликна Клеър, сякаш беше очевидно. — Вземи си почивка, когато ти е нужна! Очевидно няма да разрешиш този проблем за няколко седмици!
— Смяташ, че би трябвало да се отнасям към Фуриите като към работа на половин ден? — изкрещя Хелън в отговор, най-после успявайки да проговори.
— Да! — изкрещя Клеър в отговор, и тъй като обикновено тя бе по-добра в крещенето от кажи-речи всички, Хелън се отдръпна и се сви на мястото си, стресната от гнева на миниатюрната си приятелка. — Примирявам се с това от три седмици и ми писна! Никога няма да намериш Фуриите, ако си толкова уморена, че даже не можеш да видиш собствените си големи, глупави крака!
След кратка пауза Хелън избухна в смях. Клеър се опита да запази сериозно изражение, но накрая се предаде и се разсмя с удивителния си смях, докато спираха на училищния паркинг.
— Никой няма да се разочарова от теб, ако решиш да ограничиш пътуванията си до Подземния свят до един-два пъти седмично, нали знаеш — каза тихо Клеър, докато излизаха от колата и се отправяха към входната врата на училището. — Не мога да повярвам, че изобщо можеш да се заставиш да слезеш там долу. Не мисля, че аз бих могла да го направя. — Клеър потръпна, спомняйки си собствения си неотдавнашен досег със смъртта, когато Мат удари Лукас с колата си. Клеър без малко не беше загинала при злополуката, а душата й се беше спуснала до сухите земи — покрайнините на Подземния свят. Спомените за онова място все още я плашеха, седмици по-късно.
— Щеше, ако ти се налагаше, Гиг. Но и без друго не става така. Това не е нещо, което решавам да правя. — Хелън преметна ръка през раменете на Клеър, за да я измъкне от разстройващите спомени за жаждата и самотата на сухите земи. — Просто заспивам и се озовавам там. Още не знам как да го контролирам.
— Защо Касандра не знае? Тя е толкова умна и прави много проучвания — каза Клеър заядливо. Хелън поклати глава, питайки се дали наистина иска да застава насред враждата между Клеър и Касандра.
— Не обвинявай Касандра — каза тя внимателно. — Не съществуват точни указания за спускане в Подземния свят. Поне Касандра и аз не намерихме такива в онази купчина с текстове на древногръцки и латински, които семейство Делос нарича „архиви“. Тя прави всичко по силите си.
— Тогава това решава въпроса — каза Клеър, като скръсти ръце и убедено присви очи.
— Какво решава? — попита Хелън разтревожено, докато въртеше цифровата комбинация на шкафчето си.
— Ти и Касандра не можете да се справите с това сами. Имате нужда от помощ. Независимо дали Касандра ме иска или не, ще помагам. — Клеър сви рамене, сякаш въпросът беше решен, което със сигурност не беше така.
Касандра настояваше, че архивите са предназначени само за оракулите и за жриците и жреците на Аполон, въпреки факта, че от около три хиляди години и половина не беше имало никакви истински жреци или жрици на Аполон. Мат, Клеър, Джейсън и Ариадна многократно бяха предложили да помогнат на Касандра, но тя не приемаше, защото това щеше да влезе в разрез с традицията, а за един Потомък нарушаването на традицията беше нещо, което не биваше да се пренебрегва.
Богините на Съдбата имаха зъб на Потомците като цяло, но онези Потомци, които нарушаваха традицията, обикновено попадаха в списъка на особено омразните на Съдбата. Освен това, на повечето от тези архиви бе направено заклинание, което ги защитаваше от непосветените. Единствената причина, поради която Касандра изобщо допускаше Хелън в библиотеката, беше, защото никой не се сещаше за заклинание, което можеше да й навреди. Хелън бе закриляна от Пояса на Афродита. В реалния свят беше неуязвима за почти всичко. Но Клеър определено не беше.
Хелън последва упоритата си приятелка надолу по коридора, чувствайки как раменете й се прегърбват все повече с всяка стъпка. Беше й омразна мисълта да се противопостави на Касандра, но когато Клеър си наумеше нещо, беше безсмислено да се спори с нея. Хелън просто се надяваше, че каквото и да планираше Клеър, то няма да я остави сполетяна от циреи или въшки, или нещо също толкова ужасно. Клеър можеше да пострада сериозно.