Последно изкушение

— Хубаво е да те видя отново — каза той тихо, дъхът му погали ухото й.

Отдръпнаха се един от друг и започнаха да се оглеждат взаимно. Тя забеляза, че косата му бе започнала да посивява по слепоочията. По-дълбоки бяха и бръчиците в ъгълчетата на тъмносините му очи, но призраците, които се криеха в дълбините им, бяха сякаш най-сетне прогонени. Имаше поздрав вид отпреди. Беше си останал слаб и жилав, но когато го прегърна, тялото му й се стори по-плътно, сякаш покрито с нов слой мускули.

— Добре изглеждаш — каза Карол.

— Това е от свежия морски въздух — каза той. — А ти изглеждаш страхотно. Прическата ли си променила? Струваш ми се някак по-различна.

Тя сви рамене.

— Смених фризьора, това е всичко. Като че ли ме подстригва малко по-неравномерно.

„Не мога да повярвам, че разговаряме за моя фризьор — каза си тя объркано. — Не сме се виждали две години, а сега си говорим като случайни познати“.

— Както и да е, изглежда чудесно.

— Какво да е за вас? — намеси се барманът, докато поставяше чашата с кафе до Карол. — Сметана и захар има в кошничката на края на бара — добави той.

— Една пинта от осемдесет шилинга — каза Тони и извади портфейла си. — Аз ще платя.

Карол взе кафето си и се огледа.

— Къде предлагаш да седнем?

— Онази маса до прозореца, в далечния ъгъл — отвърна Тони, плати и я последва към масата, изолирана от останалата част на помещението с високата облегалка на седалката.

Карол бъркаше бавно кафето си, съзнавайки, че той няма да устои и с хладната точност на професионалист ще определи това като дейност за изместване на вниманието. Когато вдигна очи, тя установи с изненада, че той се е вторачил също толкова съсредоточено в бирата си. През изминалите две години се бе случило нещо, което бе променило тази част на поведението му — беше се научил да щади хората и да не ги подлага непрекъснато на безпощаден анализ.

— Благодаря ти, че отдели време за мен — каза тя.

Той вдигна очи и се усмихна.

— Карол, ако това е единственото, което може да те накара да ми дойдеш на гости, готов съм да платя и по-висока цена. Електронната поща е хубаво нещо, но тя е същевременно и удобен начин да се скриеш.

— Това важи и за теб.

— Не отричам. Но времето си минава.

Тя отвърна на усмивката му.

— И така, ще изслушаш ли моя вариант на „Мисията невъзможна“?

— Караш право към целта, както винаги. Виж какво, предлагам, ако не възразяваш, първо да те настаним в хотела, а после да отидем у нас и да обсъдим какво са ти сервирали. По-спокойно е, отколкото в кръчма. Предложих да се срещнем тук, защото мястото е по-лесно за намиране от къщата ми.

Очевидно беше, че той не й каза всичко. Карол установи с облекчение, че все още може да се ориентира по поведението му.