Последно изкушение

Тони отметна косата от челото си с добре познатия й жест.

— Същото бих предположил и аз. Сам по себе си текстът на инструкцията е съвсем ясен. Вземаш наркотика от въпросния дилър, разменяш стоката срещу пари и се връщаш при първата връзка. Разбира се, предполагам, че ще ти създадат умишлени затруднения. Иначе в цялата работа не би имало никакъв смисъл.

— Предполага се, че това е някакъв тест на способностите ми, така че е редно да очаквам неочакваното — Карол пусна на пода списанието, което четеше, и подви крака под себе си. — И така, как да го изиграя?

Тони хвърли поглед към бележките си.

— Задачата има два аспекта — практически и психологически. Ти как си я представяш?

— Практическата страна е лесна. Имам четири дни да се подготвя. Знам адреса, от който трябва да взема парите, познат ми е районът, където трябва да се осъществи размяната. Смятам да проверя къщата, където ще трябва да отида за парите. После трябва да разуча всички възможни маршрути между точка А и точка Б, докато ги опозная като собствения си дом. Трябва да мога да реагирам на всякакви неочаквани промени на условията, значи трябва да познавам терена, до съвършенство, за да съобразявам бързо. Трябва да преценя и как ще съм облечена и как да променя външния си вид така, че да заблудя всеки, който би могъл да ме наблюдава.

Той кимна одобрително.

— Но разбира се, някои елементи на практическата страна са функции на психологическата.

— Точно тук не съм добре ориентирана. Затова дойдох, за да попитам оракула за съвет — Карол се поклони присмехулно.

Неговата усмивка също съдържаше самоирония.

— Ще ми се студентите да проявяваха същото уважение към познанията ми.

— Не са те виждали в действие. Ако бяха, щяха да запеят друга песен.

Устните му се свиха така, че се превърнаха в едва забележима черта. Тя забеляза в очите му сянка, която досега не съществуваше.

— Да, разбира се — отвърна той след кратко мълчание. — Запишете се на моята обиколка, за да видите някои кръгове на ада, които Данте никога не би могъл да си представи.

— То си върви със съответната територия — отбеляза Карол.

— Затова и вече не съм от там — той отклони поглед през прозореца, към улицата. — И тъй, искаш да знаеш какво ти е необходимо, за да приемеш чужда самоличност, нали? — Обърна се отново с лице към нея, демонстрирайки фалшива жизнерадост.

— Да вляза в чужда кожа.

— Добре. Ето как ще започнем. Ние преценяваме хората по външния им вид, по това, което правят и говорят. Всички наши преценки се основават на тези показатели. Езикът на тялото, дрехите, действия и реакции. Говор и мълчание. Когато срещнем някого, мозъкът ни започва да изравнява това, което регистрира в момента, с данните, които се съхраняват в паметта. В повечето случаи ползваме запаметеното само като контролни данни спрямо видяното при нова среща. Но можем да го ползваме и като основа за нови начини на действие.