Последно изкушение

— Камал е много далеч от уличните търговци — изтъкна той.

— Може и да не е толкова далеч — изръмжа Красич. — Преди между теб и Камал винаги е имало посредници. Никога не е бил в състояние да каже „Тадеуш Радецки лично ми достави този хероин“. Не знаем и какво точно е известно на ченгетата. Може почти да са се добрали до него. И ако му предложат сделка, която ще му спести много неприятности, може и да му хрумне да те накисне.

Сега вече Тадеуш слушаше внимателно, ленивото безразличие се бе изпарило от говора му.

— Мислех, че Камал е сигурен.

— Никой не е сигурен, ако му предложат подходяща цена.

Тадеуш се извърна на седалката и прикова яркосините си очи в лицето на Красич.

— Това и за теб ли важи, Дарко?

— Таджо, аз съм сигурен, защото никой не може да си позволи да плати толкова, колкото струвам — заяви Красич и постави масивната си ръка върху коляното на шефа си.

— И така, какво предлагаш? — Тадеуш отдръпна крака си, несъзнателно подчертавайки разстоянието, което съществуваше между двамата.

Красич се поразмърда на мястото си и се загледа през прозореца откъм страната на Тадеуш.

— Можем да се лишим от Камал.

Преди два месеца Тадеуш просто би кимнал и би казал нещо от рода на „Направи необходимото“. Но преди два месеца Катерина беше още жива. Не му се бе налагало да осмисля представата си за загуба на близък човек. Не че хранеше сантименталната представа, че Камал би могъл да бъде за някого това, което Катерина беше за него; познаваше Камал, неговата продажност, опитите му да се докопа до повече власт, перченето му, за да се представи като човек, с когото трябва да се съобразяват. Но това, което преживя, когато внезапна смърт му отне най-близкото същество, отвори в душата му неподозирани способности за съпреживяване. Мисълта да нареди убийството на Камал само поради отдалечената възможност смъртта му да им бъде от полза, смущаваше Тадеуш. Заедно с това съзнаваше, че не бива да разкрива слабите си места пред Красич. Би било наистина много глупаво да покаже на човек като него ахилесовата си пета, макар Красич досега винаги да бе доказвал непоклатимата си преданост. Всичко това премина през съзнанието му за миг.

— Да почакаме — каза Тадеуш на глас. — Ако премахнем Камал веднага, това само ще привлече вниманието на ченгетата в тази посока. Но ако има сигурни признаци, че са се насочили към него… знаеш какво да правиш, Дарко.

Красич кимна доволно.

— Остави всичко на мен. Ще проведа няколко разговора.

Колата мина покрай замъка „Шарлотенбург“ и зави в тихата улица, където живееше Тадеуш.

— Утре ще поговорим — каза той, отвори вратата и я затвори зад себе си тихо и категорично. После тръгна към входа на кооперацията, без да се обръща назад.