Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Кадети! — започна Командир Кърт — това е лейтенант Арвин Кант — един от най-добрите ни пилоти. Ако си скъсате задниците от старание, един ден може и да се доближите до неговото ниво — тук младият лейтенант наведе глава, очевидно се чувстваше неудобно, че така го хвалят. Кърт продължи:
— Сега той ще ви демонстрира как се минават първите три нива, които вие упражнявахте днес.
Всички наобиколиха симулатора, където лейтенант Кант започна да изпълнява първото упражнение. На него му бяха нужни по две-три минути, за да мине всяко едно от нивата. Останалите гледаха в захлас финеса и увереността, с които преминаваше през различните сложни маневри. Нещо, което те не можеха и да си представят, че бе възможно да се направи. Когато Кант приключи, стана от симулатора и всички вкупом му изръкопляскаха. Той, от своя страна, явно несвикнал с публичните почести, неловко се поклони. Едно от момчетата на име Питър Рамзес вдигна ръка, показвайки, че има въпрос.
— Кажете? — обърна се към него Кант.
— Сър, забелязах, че при няколко от завоите, които направихте, компютъра отчете над 7 G. Когато аз го направя ми изписва, че пилотът е изпаднал в безсъзнание и трябва да започна отначало. Как Вие успяхте?
— Ами… преди да започна влязох в настройките на симулатора и изключих опцията за повлияване от G-то — всички се разсмяха.
— Ама, Сър, това не е ли мамене?
— Ако вие го направите, да — отговори Кант — разликата е, че аз мога да понасям такива натоварвания и в реални условия.
Всички ахнаха.
След края на часа Габриела беше крайно развълнувана. Изглеждаше силно впечатлена от изпълнението на Лейтенант Кант. По пътя към стаите не престана да говори на Алекс за това.
Вечерта четиримата приятели се бяха разбрали да се поразходят отново из периферната част на „Оазиса“. Габриела им беше пратила съобщения в спейсбук, че трябва да обсъдят нещо важно във връзка с основаването на техния огнен клуб.
Те имаха среща на портала, откъдето на всеки час излиташе совалка, обслужваща редовна линия от кръстосвача „Перперикон“ до „Оазиса“.
Когато Алекс приближи откри, че Зак и Мегън вече бяха там. Те стояха на една пейка в чакалнята и се държаха за ръце. Забелязвайки го, двамата се пуснаха.
— Здравейте, явно чакаме само Габриела — поздрави Алекс.
— Да, дано не закъснее много — отговори Зак, докато двамата си удариха юмруците за поздрав.
Габриела действително се появи малко след тях. Четиримата се качиха на совалката за „Оазиса“. По пътя си говориха за изминалия ден.
— Направиха ме командир на моя взвод! — похвали се Зак. Кадетите, които се обучаваха за пехотинци, биваха разпределяни във взводове и всеки взвод си излъчваше командир. Оказа се, че Мегън също е много доволна от деня си. Разказа им за първото си упражнение по управляване на транспортен кораб в открития космос.
— На практика всичко на мостика е като при големите кръстосвачи. Беше много вълнуващо! — продължаваше тя. — Само накрая ни докараха този лейтенант Гари Ламбърт.
— Така ли? — попита Габриела.
— Да, единият от онези двамата, дето дойдоха уж да ни спасяват.
— И какво?
— Доста е смотан. И само ме зяпа с един натрапчив поглед — оплака се Мегън и в гласа и се четеше отвращение.
— На нас пък ни направи демонстрация другия — лейтенант Арвин Кант! — похвали се Габриела. Алекс тихо въздъхна, защото вече цял ден беше слушал за това.
— Е, той е готин — отбеляза Мегън.
— Много!
Скоро четиримата слязоха от совалката и не след дълго се озоваха отново на дългата алея с безбройни барове, където всички от флота се събираха, за да релаксират. Настаниха се в едно приятно заведение с басейни и преминаха към същността на въпроса. Габриела прие сериозно изражение:
— Слушайте сега, проучих въпроса с това как да регистрираме официален огнен клуб във флота.
— Лесно ли ще стане? — нямаше търпение Зак.
— Боя се, че не! — продължи Габриела. — Трябва да покриваме редица условия. Например трябва клуба да се състои от най-малко петима членове, а ние засега сме само четирима. Трябва да имаме подсигурено помещение за ежеседмични тренировки, което никак няма да е лесно. Все пак във флота пространствата са ограничени. Трябва или да се молим от командването да ни отпуснат нещо, или да плащаме висока такса на някой частен кораб. Трябва да платим такса за регистрацията, която е хиляда звездолара.