Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Напусна стаята си и се насочи към портал номер девет, откъдето щеше да излети транспортна совалка към Оазиса. На портала се намираха много други първокурсници, които също щяха да присъстват на лекцията. Алекс се заоглежда за неговите най-добри приятели, но преди да ги открие се натъкна на Джери.
— Как е, Джери?
— Какво да ти кажа… цяла седмица се мъча да покрия нормативите на симулатора, за да ми дадат да карам истински Хигрус от понеделник. Още не мога да се справя…
— Да, оказа се по-сложно отколкото очаквах… — добави Алекс.
— Е, твоите резултати са си много добри! — възрази Джери. — Но виж, Габриела е направо недостижима… — тук сякаш на Джери му потекоха лигите.
— Всъщност, на последното упражнение имах повече точки от нея…
Но Джери сякаш изобщо не го чу:
— Тя е самата мечта. Не стига, че е изумително красива, но е и феноменален пилот.
— Здрасти, Алекс, да си виждал Зак и Мегън? — беше Габриела, която внезапно се появи отнякъде.
— О, здравей, и аз ги търсех. Запознай се с… — в този момент Алекс се извърна, за да запознае най-сетне Габриела с нейния обожател, но той сякаш се беше изпарил.
— С кого? — попита учудено тя.
— Ами един приятел, току-що беше тук, но изчезна, без да каже нищо… — объркано се озърташе Алекс.
В този момент към тях се присъединиха Зак и Мегън. Този път те открито ходеха хванати за ръце.
— Здравейте, вчера след упражненията се запознах с един сержант, който отговаря за част от складовете на борда на „Перперикон“ — започна въодушевено Зак. Останалите не изглеждаха особено впечатлени от новия му социален контакт. Той обаче продължи:
— Виждате ли, сержантът много се заинтересува от тази работа с огнения клуб…
— Чудесно… — промълви Габриела, започвайки да се досеща как това може да бъде от полза.
— Работата е там, че някои от складовите помещения имат много свободно пространство през по-голямата част от годината, а и са с доста високи тавани — тук всички наостриха уши. — Някои от тях се отопляват. Разбрахме се утре, след тренировките по Оцеляване, да се разходим и да разгледаме някои складове. Ако открием подходящо място можем да го използваме като тренировъчна зала на огнения клуб! При това ще е напълно безплатно!
Сега вече останалите се въодушевиха.
— Браво, Зак! — отговори Габриела. — Ако успееш да го уредиш, вече ще мога да пусна сайта за набиране на желаещи.
— Имаш ли готов сайт? — учуди се Алекс.
— Да, работих няколко вечери. Мисля, че стана много добре. За сега ще привлича желаещи да тренират с огнени уреди, а по-натам, ако нещата потръгнат и си създадем добър екип от опитни спинъри, можем да започнем да предлагаме и огнено шоу.
— И тогава хората ще забравят за тези некадърници от „Огнени Звезди“.
Четиримата се качиха в транспортната совалка заедно с голяма група кадети и тя бързо ги отведе до „Оазиса“, където по познатия маршрут се озоваха в ректората. Там, в голямата аула, се събираха кадети първокурсници от всички кръстосвачи и от всички специалности. Четиримата седнаха заедно, заобиколени от други техни приятели от „Перперикон“. Алекс се заоглежда в сектора, където се намираха черно-червените униформи на кадетите от „Мадара“. Стремеше се да зърне Силвия, и най-сетне я откри. Червената ѝ коса сияеше някъде на четвъртия ред в другия край на залата. Тя тъкмо си търсеше място за сядане. В един момент погледите им се срещнаха, тя му махна, но точно в този момент към нея се приближи гаджето и Стийв. Той я прегърна и целуна, обръщайки я с гръб към Алекс, сетне му хвърли бесен, стръвнишки поглед през рамото ѝ.
Обезкуражен, Алекс реши да се съсредоточи в лекцията, която започваше. В залата се появи генерал Хсион Зейнос — средно висок хуманоид със слаба фигура. Формата на главата и на лицето му, както и на другите Марайци, не се отличаваше силно от човешките, но имаше много бледа кожа и кристално сини очи. Косата му беше с блед синкав цвят и се спускаше до раменете. Всички още в училище учеха за Марайската култура, история и цивилизация, а някои дори посещаваха часове по Марайски език. Все пак Мараите бяха единствената извънземна раса, с която хората се познаваха и поддържаха добри отношения. Другите познати на хората разумни форми на живот бяха аркусианците, но както вече добре знаем, с тях нещата не вървяха особено гладко.
И така — това, с което се захвана Генерал Зейнос, беше да обясни основните универсални кодове и команди, които се използват от въоръжените сили на Мараите и на хората с цел те да могат да провеждат съвместни операции. Военното партньорство между двете раси се беше развило и доказало по време на войната срещу аркусианците.