Звездни асове

— Има само един проблем… — отговори Габриела.

— Какъв? — попитаха другите трима в един глас.

— Заклех се никога повече да не се замесвам с огнени клубове — отговори Габриела. Останалите за момент замълчаха, защото не знаеха какво да отговорят. Явно беше, че въртенето на огън липсва на Габриела, колкото и на тях, ако не и повече, но тя беше преследвана от призраците на миналото.

— Защо? — попита най-сетне Мегън.

— Огненият клуб не е толкова яко нещо, колкото си мислите. Особено ако го ръководиш. Исках „Пламтящите цветя“ да преуспеят, и затова си скъсвах задника от работа. Наистина бяхме станали доста популярни, но не си заслужаваше усилието. Останалите от клуба не си мърдаха пръста. Освен това спореха с мен за всяко нещо. Не исках да се отказвам, защото бях много амбицирана, исках клуба да успее. Част от членовете на клуба виждаха това и ме подкрепяха, но като цяло не можех да избягам от усещането, че се хабя за група неблагодарници. Накрая се отказах и се зарекох да не се занимавам повече.

— О, хайде де, на нас можеш да ни имаш доверие, не сме някакви задници! — каза Зак, леко обиден от думите на Габриела.

— Освен това имаме желание да работим за този клуб. Просто имаме нужда от някой, който да ни организира, така че няма ти да вършиш всичко! — добави Алекс.

— А иначе няма да можеш да въртиш огън, докато не напуснеш флота, което може да означава до пенсия! — намеси се и Мегън.

Габриела ги изгледа продължително и Алекс усети, че ги преценява. Бяха добри като приятелска компания, но можеха ли да работят заедно? Щяха ли да я зачитат като лидер и авторитет?

— Нека го направим така — започна Габриела. — Можем да пробваме това с огнения клуб, но в края на този семестър ще преценя дали си заслужава. Ако нещата не вървят добре, ще се откажа.

— УРА! — извика Зак, за когото това означаваше „Да“. Той изобщо не подлагаше на съмнение това, че нещата ще вървят добре. — Да поръчаме шампанско!

— Мисля, че пих достатъчно. Утре ни е първото практическо занятие по бойно пилотиране — възрази Габриела.

— Съгласна съм — добави Мегън, която на сутринта пък щеше за първи път да влезе в учебна командна зала на кръстосвач.

Младите кадети продължиха още малко да обсъждат бъдещия си огнен клуб, както и предстоящите им учебни дисциплини през този семестър.

Това, което не знаеха обаче беше, че Седми флот се бе доближил много повече от обичайното до граничната плоскост, която разделяше пространството на Земния Съюз от това на аркусианците.

На другия ден Алекс се събуди с радостното чувство, че му предстои първия практически час по „Основи на Бойното пилотиране в открития космос“. Имаше навика да закусва пред компютъра, докато сърфира из старнет. Влезе в профила си в Спейсбук. Наред с другите съобщения имаше и следния призив: „Натиснете «Харесвам», за да почетете паметта на 157-те загинали флотски кадети“. Алекс игнорира това съобщение. Едва ли близките на загиналите искаха децата им да бъдат разнасяни из социалните мрежи.

Движейки се по коридора към залата за упражнение, Алекс се вля в потока кадети запътени към същото място. Засече се с Джери и двамата се заговориха: