Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Това отне още два мъчителни часа. След като Арвин реши, че вече се намира извън обсега на станцията, превключи на пълна мощност и се устреми със седма светлинна скорост към граничната плоскост. Веднага след като полетя с пълна сила, се опита да се свърже с намиращата се в товарното отделение Лейтенант Ангелова, но тя не му отговаряше.
— Зиг, опитай се да установиш състоянието на нашата пътничка!
Зиг беше бордовият компютър. Всеки космически кораб, дори и малките изтребители, си имаха свой бордови компютър, който притежаваше изкуствен интелект. Те дори си имаха имена. Скоро Зиг приключи със задачата си.
— Лейтенант Ангелова има стабилен пулс и дишане, но за по-подробна информация ще е нужен медицински преглед, какъвто нямаме необходимата апаратура, за да направим, сър.
Значи беше жива, помисли си Арвин.
Вицеадмирал Лао Ян седеше на капитанското кресло в командната зала на кръстосвача „Перперикон“.
— Сър, към нас се насочва един прихващач, Ягуар 7. Идентификацията му е на Лейтенант Кант!
Беше изпратил двама, а се връщаше един, помисли си Лао Ян. Дано и двамата бяха живи.
— Дайте му разрешение да кацне на осма докинг-станция! — разпореди адмирала, след което предаде командването на първия си офицер и се насочи към докинг-станцията, за да посрещне лично кацащият разузнавателен кораб. Когато пристигна, медицинският екип вече помагаше на Лейтенант Ангелова да напусне кокпита. Тя изглеждаше замаяна, но вече се намираше в съзнание. Той се приближи до нея, хвана я за раменете, и бащински попита:
— Добре ли си, дете?
— Да, Сър, нищо ми няма! Само леко се пораздрусах — въпреки че се опитваше да звучи бодро, Златина беше много бледа. Адмирал Ян се обърна към другия пилот, Лейтенант Кант, който при вида му се изпъна като струна и отдаде чест.
— Радвам се, че сте живи — каза Ян.
— Да Сър, беше на косъм.
— На какво се натъкнахте?
— Голяма орбитална база, сър, под командването на Гразър. Само можем да гадаем, какво е предназначението и.
— Ще очаквам подробния ти доклад, лейтенант.
— Да, Сър, още тази вечер.
— Почини си, може да почака и до утре сутринта.
Адмирал Лао Ян чувстваше облекчение от мисълта, че и двамата му пилоти са живи, но от друга страна новините, които носеха, никак не бяха добри. Най-лошите им опасения можеха да се окажат верни. Скоро той щеше да обсъди доклада на Лейтенант Кант заедно с командващия флота, Адмирал Юлиян Стаматов. След това щяха да решат какво да правят по-нататък.
И тази сутрин Алекс спазваше обичая си да закусва, ровейки се в старнет. Докато разглеждаше Спейсбук забеляза съобщение, че неговият най-добър приятел Зак и Мегън са вече във връзка.
— Ха, знаех си! — помисли си, докато натискаше бутона „харесвам“. Със Зак наистина нямаха възможност през последните дни да поговорят насаме, тъй като или бяха на занятия или се виждаха в присъствието на момичетата. Алекс обаче отдавна усещаше нарастващата близост между Зак и Мегън и явно беше назрял моментът те публично да обявят, че са гаджета. Радваше се за тях, но същевременно това го върна към мислите му за собственото му нерадостно положение. Не спираше да мисли за червенокосата Силвия, макар че не се бяха виждали от лекцията по Основи на Бойното Пилотиране в началото на седмицата. Всъщност днес щеше да е важен ден. Щяха да имат лекция по Оперативна Съвместимост. Тази лекция имаше за цел да научи младите кадети на основни принципи при съгласуването на бойни операции между хората и техните съюзници Мараите. Самата лекция щеше да се води от генерал Хсион Зейнос — единственият преподавател Мараец. Друга уникална особеност на лекцията беше, че се състоеше в най-голямата аула на ректората и на нея присъстваха всички първокурсници от всички специалности. За първи път Зак, Алекс, Габриела и Мегън щяха да са заедно на едно занятие. Освен всичко друго, Алекс се надяваше да зърне отново Силвия и да може да поговори с нея.