Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Значи би трябвало да се чувстваш като у дома си на борда на „Мадара“? — заключи Алекс.
— Да, аз съм дете на космоса.
Докато говореха, към групата се приближи друго момче с униформа на Мадара. Той беше висок колкото Алекс, но малко по-едър, със заресана нагоре и леко щръкнала руса коса. Имаше широка челюст и самоуверена походка. Без да каже нищо, той се приближи, прегърна Силвия през кръста и я целуна страстно по устните. Когато двамата приключиха с целувката, която на Алекс му се стори цяла вечност, новодошлият поздрави небрежно, без да сваля ръката си от ханша на Силвия:
— Беки, Бен, как сте?
— Бива, Стийв, запознай се с Алекс, той е от „Перперикон“ — отговори Беки.
Стийв хвърли изпитателен поглед върху Алекс. Изобщо не изглеждаше дружелюбен. Сякаш отдалече беше надушил намеренията на Алекс по отношение на Силвия и това никак не му харесваше.
— Гледам, че имаш желание да запознаваш с хора от нашия кръстосвач. Да не би да обмисляш да подадеш молба за трансфер след края на първия семестър? Алекс се учуди от този странен въпрос. Последното, което искаше, беше да попадне на кораба на баща си. Все пак му беше любопитно защо Стийв си мисли, че той би искал подобно нещо за това отговори на въпроса с въпрос:
— Че защо да искам да се местя?
— Е… — тук Стийв сви рамене и направи лека пауза — все пак да си на борда на „Мадара“ е по-престижно, при нас са най-добрите! — последното изречение силно разгневи Алекс, който и без това не хареса особено много Стийв. Той обаче успя да се овладее и да не даде видим изблик на гнева си.
— „Перперикон“ е кораб с много подвизи и е чест за всеки, който е приет да служи на борда му…
— Но не толкова голяма чест, колкото да служиш на „Мадара“! — продължи да упорства Стийв.
— Стига! — опита се да го скастри Силвия, но той не и обръщаше внимание.
Разговорът обаче беше дочут от минаващи наблизо момчета, облечени в черно-зелени униформи. Единият от тях, доста едър, се намеси:
— Така ли, спорите кой кораб е по-велик, „Мадара“ или „Перперикон“!?! Само да ви светна, че последните две години военните игри на кадетите се печелят от кръстосвача „Еверест“. Така че приятели, най-добрите са при нас! — в този момент към разговора, заприличващ все повече на скандал, се присъединиха и кадети от другите кораби.
— Беше ми приятно! — каза Алекс обръщайки се към новите си познати, преди да си тръгне. Беки, Бен и Силвия му махнаха, а Стийв само го изгледа заплашително, докато си тръгваше.
Глава 4 — Огнен клуб
След почивката на Алекс му беше трудно да се съсредоточи върху това, което говореше лектора. В душата му бушуваха противоречиви емоции. Чувстваше се зле от факта, че по някакъв начин стана причина за избухване на скандал между кадетите от различни кръстосвачи. Изглежда съществуваше съвсем обяснимо съревнование между тях. Това от своя страна събуждаше отборния и състезателен дух у Алекс. Нямаше търпение да сподели преживяното със Зак, който вероятно също щеше да се ентусиазира от идеята да помогнат „Перперикон“ да спечели игрите тази година. От друга страна Алекс се чувстваше страшно разочарован от факта, че Силвия си имаше гадже, и то точно Стийв. Тъкмо си беше помислил, че е открил най-страхотното момиче и надеждите му бяха разбити. Ужасно наистина — мислеше си той.
Когато последната лекция приключи старфона на Алекс иззвъня, беше Зак:
— Хей, братле, слушай, тук сме с Мегън в едно много приятно заведение и пием коктейли. Ако искаш ела, пратил съм ти координатите, Габриела също ще дойде!
— Добре, идвам! — отговори той. Двамата с Габриела се видяха и заедно хванаха влакчето, което водеше към периферната част на „Оазиса“. Попаднаха на алея, която сякаш беше излязла от някой първокласен курорт. Различните барове и ресторанти бяха във всевъзможен стил и форма, в зависимост от въображението на техните собственици. Самата алея изглеждаше издържана в класически екзотичен стил с палми от двете страни на бордюра. За да бъде илюзията пълна се чуваше дори прибоя на изкуствените вълни в големия басейн, малко по-встрани от алеята.
Двамата с Габриела ходеха бавно и си приказваха за изминалия първи учебен ден. Алекс обаче не можеше да спре да мисли за червенокосото момиче, с което се запозна по-рано днес. Силвия се беше загнездила здраво в съзнанието му.
Не след дълго, двамата откриха бара, в който се намираха техните приятели. Зак и Мегън седяха в едно сепаре, а Габриела и Алекс се присъединиха към тях. Сепарето беше на открито, с разпънат голям чадър над него. В средата на бара имаше сцена, на която свиреше някаква местна банда.