Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Виждам, че главата ти е по-добре — отбеляза Алекс. И действително превръзката беше изчезнала.
— Да, така е, раната беше само повърхностна.
На влизане в залата Джери се спря като замръзнал. Преди да разбере какво става, Алекс видя Габриела, която мина покрай тях и усмихвайки се поздрави, след което се отдалечи и седна на една от масите. Джери изпъшка:
— Леле, човек, колко е готина…
— Ако искаш да ви запозная? Сега вече не си с превръзка, няма от какво да се притесняваш.
— Не, не, не, има време! — отговори Джери и си седна на мястото. Алекс го последва. Намираха се в доста широка зала. Чиновете, на кадетите от „Перперикон“, заемаха една малка част от пространството. Часът щеше да се води от Командир Хари Кърт — сравнително нисък и леко оплешивяващ възрастен мъж, с изпито лице излъчваше строгост, като на типичен воин. Кърт командваше ескадрилата от прихващачи на „Перперикон“ и беше ветеран от войната с аркусианците. Когато влезе, в залата се възцари мълчание.
— Кадети, в лекциите при Капитан Пиърс вече ви беше разяснено общото устройство на прихващача MPSI Ягуар 7 — след тези думи командирът натисна един бутон и в пода на залата се отвори скрита врата. През нея на подвижна платформа се издигна един истински изтребител Ягуар 7. Всички ахнаха от възхищение.
— За мое и ваше щастие обаче, вие няма да бъдете допуснати до това чудо на инженерната мисъл тази година.
Чуха се разочаровани възгласи от страна на кадетите.
— Тази машина — продължи Командир Кърт — е смъртоносна както за враговете, така и за тези, които са неопитни. Ето защо този семестър ще се учите на учебния Хигрус 25 — командирът натисна друг бутон. Ягуарът се скри там, от където беше дошъл, а на друга платформа пред погледите на кадетите се издигна учебният изтребител. По форма наподобяваше ягуара, но беше по-малък като размери. Личеше си, че не е с толкова мощни двигатели и здрава броня, а оръжията, с които разполагаше, бяха две слаби плазмени оръдия, с които кадетите само щяха да се упражняват да стрелят, но в реална битка биха били почти безполезни.
— Днес, както и в следващите упражнения обаче, няма да припарите дори до това малко зверче — продължи командирът, а от чиновете се чуха отново въздишки на разочарование. Хигрусът на свой ред се скри. След това по продължение на стените на равни интервали се издигнаха двадесетина тренировъчни кабини. Това бяха симулатори, на които кадетите щяха да се упражняват, преди да им бъде позволено да се качат на истински изтребител, било то и учебен.
И така, кадетите заеха местата си в симулаторите кабини и упражнението започна. В първия момент Алекс и останалите се чувстваха разочаровани, че трябва да се връщат към симулаторите, след като още в училище бяха пилотирали истински совалки. Не можеше ли направо да се качат сега на учебния Хигрус 25? Когато обаче започнаха да изпълняват първите задачи на симулатора, като излитане от докинг станция и изпълнение на определени маневри, те установиха, че учебният изтребител е изключително бърз. Разликата със совалката от училище беше зашеметяваща. Алекс „разби“ няколко пъти изтребителя си още при излитането. Трябваше да се вземат предвид и неща като прекалено бързото подаване на тяга — тогава двигателите „избухваха“, а пък ако завиеше твърде рязко, ускорението „G“ ставаше повече, отколкото човешкият организъм би могъл да понесе.
Кадетите седнаха в симулаторите с опасението, че ще си загубят времето, но час по-късно станаха със съвсем различно чувство. Сега вече се страхуваха, че когато дойде моментът да се качат на истинските учебни прихващачи, може би няма да са готови за това.
През почивката Алекс успя да поговори с Габриела. Двамата имаха най-добрите резултати от всички. Той имаше петдесет и седем, а тя петдесет и четири точки, но дори това никак не беше добър резултат. За цял час изпълниха една съвсем малка част от задачите. Останалите кадети от класа показаха още по-плачевни резултати. Джери например успя да събере само двадесет и осем точки и „разби“ прихващача си шестнадесет пъти.
През останалите три учебни часа кадетите продължаваха да се борят със симулаторите. Командир Кърт обикаляше около тях и им даваше напътствия, помагайки ту на един, ту на друг. Алекс започна да усеща, че се справя все по-добре. Габриела също не изоставаше и в едно от междучасията той разбра, че е успяла да го изпревари по точки. В края на последното упражнение се случи нещо интересно. В часа влезе младия лейтенант Арвин Кант. Той беше на видима възраст около двадесет и шест, завършил обучението си като кадет преди пет години. За това време вече имаше стабилна биография, включително и няколко битки с аркусианците зад гърба си. Алекс и Габриела веднага го познаха, защото той заедно с другия пилот Гари Ламбърт се бяха качили на борда на транспортния кораб, за да поемат командването след атаката на аркусианците. На Алекс дори му се стори, че Кант му намигна приятелски, когато го забеляза.