Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Не е малко — отбеляза Мегън.
— И накрая трябва да опишем всичко това в специален протокол, който ще бъде разгледан от флотска комисия.
Алекс се отпусна назад в креслото си:
— Звучи почти невъзможно — въздъхна той. — За да имаме зала трябва да имаме доста членове, за да можем да я плащаме. Но за да имаме доста членове трябва да имаме регистриран клуб, иначе ще е незаконно.
— Има и добра новина! — отвърна Габриела. — Можем да обявим тренировки по огнени уреди, да наемем зала и да започнем дейността си, преди да сме официално регистрирани.
— Как така? — Учуди се Алекс.
— Стига да въртим само тренировъчни уреди и да не палим огън не сме в нарушение — поясни Габриела. — Значи първата ни задача е да открием помещение, където да провеждаме тренировките, после да започнем да привличаме желаещи, каквито със сигурност ще има. Накрая ще се опитаме и да регистрираме клуба.
— Планът ми харесва — заключи Зак.
— Непосредствената ни задача е да открием място, където да провеждаме тренировките! — продължи Габриела и гласът ѝ звучеше настоятелно. — Тъй като и аз самата засега нямам никакви идеи къде това може да стане, трябва и четиримата да се впрегнем и да намерим нещо, ако искаме да се получи.
— Няма ли свободни часове в спортните зали, тук в „Оазиса“? — поинтересува се Мегън.
— Има, обаче наемът е прекалено скъп. Мисля да имаме тренировки поне два пъти седмично и при това положение ще ни излиза по четиристотин звездолара на месец. Бихме могли да наемем такава зала, когато имаме много ученици и членове на клуба. Но докато това стане ще мине време и ни трябва нещо по-евтино, даже ако може безплатно. Не забравяйте и за таксата от хиляда звездолара, която трябва да съберем, ако искаме да регистрираме клуба.
Всички бяха впечатлени от подробната информация, която Габриела им предостави. Личеше си, че я бива като организатор. Проблемите по създаването на новия клуб обаче си оставаха и това нямаше как да не ги притеснява. Първостепенна задача беше да си намерят помещение, където да се провеждат тренировките.
Глава 5 — Космически Ас
Двата изтребителя Ягуар 7 летяха плътно един до друг сред безкрайната междузвездна шир. Те се движеха с шеста светлинна скорост и се намираха много, много далече от своя кораб-майка — кръстосвача „Перперикон“. Бяха пресекли преди около час и половина разделителната плоскост и сега се намираха дълбоко в аркусианско пространство. Наближавайки планетата Хелена 9 от звездната система Кариус 12, те намалиха скоростта. Хелена 9 имаше интересна история. Преди войната с аркусианците тя влизаше в състава на планетите, заселени от Мараите. Въпреки военните победи обаче, хората и Мараите не успяха да си възвърнат абсолютно всички загубени колонии, и Хелена 9 остана владение на аркусианците. Някога процъфтяващ цивилизован свят, сега тя се бе превърнала в джунгла, използвана единствено за добив на природни ресурси.
— Започвам широкообхватно сканиране! — съобщи лейтенант Арвин Кант по радиостанцията.
— Прието, аз ще сканирам околоорбитното пространство. Трябва да е тук някъде! — отговори лейтенант Златина Ангелова. Тя партнираше на Кант в тази секретна разузнавателна мисия. Техните Ягуари бяха специално оборудвани със стелт-устройства, правещи ги неуловими за разузнавателните прибори на аркусианците. Въпреки всичко, това представляваше една много несигурна защита и те трябваше да са безкрайно внимателни. Намираха се във вражеско пространство и последното, което желаеха, бе присъствието им да бъде разкрито.
— Не откривам нищо интересно на планетарната повърхност.
— Опита ли дълбочинно сканиране?
— Да, само мини — в гласа на Кант се четеше разочарование. Търсенето на Ангелова също не се увенча с никакво откритие.
— Добре, нека заобиколим от другата страна! — каза Кант. Стандартната процедура беше да заобиколят планетата по екватора, докато сканират обстойно непроверените ключови точки.
Още щом започнаха обхода, една дузина индикатори започнаха да пищят в кабините и на двата разузнавателни кораба.
— Забеляза ли това? — попита лейтенант Ангелова.
— Да, страшно голямо е! — отговори Кант.
В околоорбитното пространство на Хелена 9 се намираше масивен метален обект. По първоначални данни беше с изкуствен произход. Двамата пилоти се разделиха и започнаха едновременно сканиране с лазерни лъчи под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Информацията, получавана от скенера на двамата се обединяваше и по този начин се създаваше триизмерно изображение на обекта. Когато сканирането приключи, двамата останаха изумени.