Американски психар [calibre 1.30.0]

– Здрасти, аверчета. Как я карате? – Монтгомъри говори с тежък акцент, характерен за Джорджия. – Т'ва е Ники. Ники, т'ва е Макдоналд, т'ва – Ван Бурън, Бейтмън.

– Страхотен тен имаш бе – и гус'ин Прайс.

Той се здрависва само с Тимъти, после си взема чашата с уиски от Ники. Тя се усмихва учтиво като някакъв робот, навярно не знае английски.

– Монтгомъри – заговаря го Прайс съвсем спокойно, без да откъсва очи от Ники. – Какво става с теб?

– Гле'ам, аверчета, че сте се уредили със супермаса.

Показа'а ли ви сметката? Майтапя се бе.

– Слушай, Монтгомъри – продължава Прайс, втренчен в Ники, с учтив тон, сякаш говори на някой непознат.

– Кога ще те пробвам на скуош?

– Обади ми се – разсеяно отговаря Монтгомъри, докато оглежда ресторанта. – Тва там не е ли Тайсън бе? Ето ти една визитка.

– Чудно! – Прайс прибира картичката в джоба си. – Какво ще кажеш за четвъртък?

– Не мога. Утре отивам в Далас, но... – Монтгомъри вече си тръгва, за да не изпусне някой друг, и придърпва Ники със себе си. – Дру'ата седмица може.

Ники ми се усмихва, после свежда поглед към пода – от розови и сини варовикови плочи, подредени в триъгълни шарки, – сякаш там, долу бе отговорът, обяснението, причината защо се влачи с Монтгомъри. Разсеяно се питам дали не е по-възрастна от него и дали не се опитва да флиртува с мен.

– Ще се видим по-късно – казва Прайс.

– Да, да, аверчета...

Монтгомъри вече е насред ресторанта. Ники се промушва между масите след него. Сбъркал съм – има си задниче момичето.

– Осемстотин милиона – Макдърмот подсвирва и клати глава.

– Завършил ли е колеж? – питам.

– Ха познай кой – казва Прайс.

– "Ролинс"[9]? – гадая аз.

– Дръж се да не паднеш – предупреждава ме Макдърмот. – "Хамдън-Сидни"[10].

– Eгa ти паразита, голям смотаняк е – заключава Ван Патън.

– Да, ама струва осемстотин милиона – повтаря натъртено Макдърмот.

– Иди тогава да му направиш един минет, та да млъкнеш най-после – сопва му се Прайс. – Седнал да ми се превъзнася по някакво джудже!

– Обаче гаджето си го биваше – отбелязвам.

– Ааа, супер е – съгласява се Макдърмот.

– Дума да няма – кима Прайс утвърдително, но със злоба.

– Абе – опечалено казва Ван Патън, – аз я познавам тая.

– Ай стига бе! – възкликваме всички в хор.

– И къде я забърса, в "Тунела" ли? – заяждам го.

– Не – отговаря той и отпива от чашата си. – Фотомодел е. Не яде нищо, пълна алкохоличка, адски нервна кучка. Сто процента французойка.

– Ще ме умориш от смях бе – прекъсвам го, но не съм много сигурен лъже ли, или не.

– Да чукнем басче, искаш ли?

– И какво от това? – свива рамене Макдърмот. – Ще го отнесе като бръмбар сламка.